Кейн въздъхна, облегна се назад и се приготви за дълго, неприятно пътуване.
Хижа „Хамнър“ се намираше на западния склон на планинската верига Грийнхарт, североизточно от Капстоун. Някога престижна ловна хижа, тя беше любимо място за уединение на богатите и влиятелни граждани на Плинри — те дори бяха прокарали метро, което свързваше Капстоун с град Ню Карачи оттатък планините.
Войната беше променила всичко това. Ню Карачи сега беше просто плитка падина в почернялата земя, метрото не се използваше и беше занемарено, а хижата беше изоставена… през по-голямата част от времето.
— Идваме тук два до четири пъти годишно от 2440 година — обясни на Кейн едно енергично старче, Франк Додс, докато минаваха през гората, която заобикаляше вилата. Додс беше определен за гид на Кейн малко след като той беше пристигнал с Мордикай и го въвеждаше в историята, както и в географията. Кейн беше благодарен за смяната на бавачката си — макар че Додс не го беше посрещнал с отворени обятия, поне беше мъничко дружелюбен.
— Изненадан съм, че собствениците не са я поправили след войната — каза той на блекколара и потрепери от студения планински въздух. — Може да стане много хубава.
— Доколкото си спомням, собствениците живееха в Ню Карачи — отвърна сухо Додс.
— О! — Кейн се почувства глупаво.
Додс го погледна и каза:
— Тези дрехи май не са подходящи за тукашния климат.
— Добре съм.
— Е, Скайлър докара допълнително облекло за теб в случай, че нямаш нищо подходящо. Трябва да отидеш да се преоблечеш.
— Много мило от негова страна. Ще отида. — Някакво движение сред дърветата отляво привлече вниманието на Кейн. — Кой е там?
— Ловна група вероятно — каза Додс и погледна. — Да отидем да видим.
Минаха двадесетина метра през шубраците и излязоха на малка просека, където ги чакаха трима мъжа.
— Чух ви да идвате — каза единият, дългурест мъж с чисто бяла коса. Кейн забеляза, че под якетата и тримата носят черни пола като на Лейт; и всички носеха пръстени с драконова глава с метални очи. „Да бе, много храбро да носят тия пръстени, когато няма кой да ги види“ — помисли цинично Кейн.
Додс ги запозна.
— Алън Риензи, това е Доуис Хокинг; онзи там е Кели О’Хара, а този е Чарлз Куон.
— Приятно ми е да се запозная с вас — каза Кейн. С големите си ръце и широки рамене О’Хара и Куон приличаха на бивши борци. Очите на Куон бяха леко дръпнати.
Хокинг кимна с хладна учтивост и каза:
— Чух за теб. Пишеш книга за войната.
— Точно така.
— Може би Риензи би желал да види как ловуваме — предложи Додс.
Хокинг вдигна рамене.
— Просто се погрижи да не пречи. — Блекколарът бръкна в една торбичка, прикачена на колана му, извади един големичък сребърен предмет и попита: — Някога да си виждал такова нещо, момче?
Кейн пристъпи напред любопитно. Хокинг държеше метална звезда около петнадесет сантиметра в диаметър. Беше потъмняла на места, но върховете й бяха остри като игли.
— Нарича се звезда за хвърляне или шурикен — обясни Хокинг. — Използва се… ето така. Виж онази скуирк ей там.
Кейн погледна в указаната посока и видя едно сиво плоскоопашато същество с големината на малка маймуна да скача върху един изсъхнал дънер. Хокинг хвана звездата в центъра и сви ръка към гърдите си. Остана в тази поза за секунда, след това се наведе напред, замахна и хвърли звездата. Рефлексите на скуирка обаче бяха достатъчно бързи, животното скочи на съседното дърво и звездата прелетя покрай него. С обидено писукане скуиркът се изкатери по дървото и се скри.
— По дяволите! — промърмори Хокинг, взе си звездата и се върна при групата. — Не винаги успявам. — Той вдигна рамене. — Но ще закова някой след още един-два пъти. Ако искаш, можеш да дойдеш да гледаш.
— Не, благодаря. — Кейн отново потрепери и не само от студ. Всички тези хора си играеха на войници и си спомняха за отдавна отминалите славни времена. — Трябва да облека нещо по-топло.
— Да, не бива да хванеш пневмония или нещо по-лошо… колитата ще ни го удържат от пенсиите — сухо каза О’Хара.
— Хайде да отидем при Скайлър, Риензи — каза Додс. — Вие, момчета, по-добре побързайте — ще ни трябва месо преди един, ако изобщо ще обядваме.
— Нямай грижа за това — изръмжа Хокинг.
Неканени сълзи бликнаха от очите на Кейн, когато двамата с Додс тръгнаха към хижата. Той не погледна назад.