„Алън Кейн“, бързо отговори умът му, доволен че си е спомнил това така добре. Но езикът му имаше други идеи.
— Алън… Алън Риензи.
— Кой си ти? — попита отново гласът.
— Алън Риензи — повтори езикът му. Кейн наблюдаваше това представление с интерес, както би наблюдавал всяко друго магическо представление.
— За кого работиш?
Хитър въпрос. Формално Кейн беше свободен агент, несвързан с хората, чиито имена не можеше да си спомни. Докато разсъждаваше върху това, езикът му даде свой отговор.
— За сенатор Ориол от ТДИ.
Това започваше да става досадно и Кейн реши да се върне към спането.
— Събуди се! — заповяда гласът. Изпълнен с възмущение, Кейн се подчини.
Разпитът продължи дълго.
— Е? — попита Трефър Доно.
Свободният човек Вейл изключи микрофонната връзка към съседната стая и каза:
— Той определено не е Алън Риензи… поне за това съм сигурен. Малко се колебае преди да даде отговорите си. Предполагам, че останалата част от историята му също е измислена, което предполага или пълна обработка, или някаква психологическа тренировка.
Доно кимна и огледа мълчаливата група блекколари.
— Някакви коментари?
— Дали да не увеличим дозата верифин? — предложи Кели О’Хара.
Вейл поклати глава.
— Няма да помогне. Вече сме на максимално ниво. Още малко и той просто ще започне да заспива по-бързо.
— Отпечатъците от пръстите му съответстват на тези от личната му карта — обади се друг блекколар. — Ако е шпионин на колитата, защо поне не са го изпратили с истинското му име? Ние не можем да отлетим до Земята и да проверим, нали?
— Добър въпрос — съгласи се Доно. — От друга страна, ако е агент за някакво нелегално движение със специална задача, как е дошъл тук? Трябвало е да мине през службата за сигурност на Земята и тази на Голуей; а Голуей не е глупав.
— Да го попитаме — наруши тишината гласът на Лейт.
— По този начин няма да стигнем доникъде.
Доно стисна устни.
— Прав си. Вейл Хевън, доведи го.
Имаше страхотно главоболие и краката не го държаха. Двамата блекколари, които го бяха събудили, го довлякоха в стаята, където чакаха старите мъже. Това не беше голяма изненада — той вече знаеше, че е дрогиран, — но не беше очаквал да участват толкова много блекколари. Четиринадесет — почти половината от всичките — се бяха натъпкали в тясната стая, включително Доно, Скайлър, Мордикай и Лейт. Защо беше включен и Лейт, не можеше да си отговори.
— Седни — каза Доно и Кейн усети, че избутват зад него един стол. Отпусна се с благодарност, а пазачите му се отдръпнаха и застанаха до вратата — единственият изход на стаята.
— Да започнем с името ти — каза Доно. — Знаем, че не си Алън Риензи. Знаем също, че си минал някаква специална психологическа тренировка. Не зная дали тази подготовка ще опази тайните ти при физически изтезания, но ако е необходимо, ще разберем.
Студени тръпки преминаха по гърба на Кейн. Той огледа стаята и се зачуди какво ще се случи, ако се втурне към вратата. Само двама възрастни мъже я охраняваха, а неговата бойна подготовка беше значително по-прясна от тяхната. Но още беше твърде слаб от дрогата, която му бяха дали. Освен това тези мъже бяха теоретически на негова страна… а и в гласа на Доно имаше нещо, което не беше чул на обяд.
— Добре — бавно каза той. — Но искам да ми обещаете, че ще го пазите в тайна. Животът ми е в опасност.
Някой промърмори:
— А нашите не са, така ли?
— Исках само да кажа…
— Много добре разбираме каква е опасността — каза Доно. — Зад теб има антибръмбар.
Кейн обърна глава. В един ъгъл стоеше тумбесто устройство като онези, които толкова често беше виждал на тайните сбирки на Съпротивата на Земята. Той се стегна и се обърна към Доно.
— Добре. Казвам се Алън Кейн. Член съм на Съпротивата на Земята… и се нуждая от вашата помощ.
Никакви възбудени приказки; само тук-там замислени кимания. Лицето на Доно остана безизразно.
— Можеш ли да го докажеш?
— Не зная. Надявах се да намеря тук генерал Аврил Лепковски… един от нашите лидери, генерал Морис Кратохвил, трябваше да ми даде препоръчително писмо за него. Може ли Голуей да лъже за неговата смърт?
Доно поклати глава.
— Съжалявам. Лепковски изгоря със своя щаб под Ню Карачи. Носиш ли това писмо?
— За нещастие нещата тръгнаха зле. — Кейн описа нападението на скривалището на Съпротивата и бягството си на Плинри. — Без необходимите документи не мога да вляза в архива на Плинри. Надявах се нелегалното движение тук да ми помогне.
— Хм. — Доно се замисли. — Прави ми впечатление, че внимателно избягваш да кажеш защо искаш да влезеш в архива. Какво толкова важно има там?