Генерал Кратохвил сякаш четеше мислите му.
— Страхувам се, че нашата ориентация рязко се промени, Алън — каза той. — Драстично ускоряваме нещата. Всички карти неочаквано падат правилно, така че след по-малко от двадесет часа заминаваш за Плинри.
Устата на Кейн пресъхна.
— Мислех, че първо ще трябва да заместя Алън Риензи за няколко седмици.
— Ние също мислехме така — каза генералът, — но се оказа, че няма да е необходимо. Риензи замина вчера на почивка и изглежда, не е казал на никого къде отива. Това беше идеална възможност и решихме да се възползваме от нея.
Толкова с останалата част от подготовката му… но щеше да мине и без нея.
— Укрихте ли Риен?
Маринос кимна.
— Тази сутрин. Никакви проблеми. — Той посочи един плик на масата. — Това е личната му карта… подходящо променена, разбира се… и останалото от твоята самоличност.
Кейн взе пакета, като внимаваше да не докосне „антибръмбара“, оформен като гъба в центъра на масата — той автоматично заглушаваше всякакви намиращи се наблизо следящи прибори. Отвори плика, извади една синя лична карта, портфейл с правителствени и лични кредитни карти, неколкостотин марки в шумящи ТДИ банкноти и един непотвърден билет за далечния свят Плинри.
— Билетът е само резервация — обясни Маринос. — На космодрума ще проверят личната ти карта преди да се качиш.
Лицето на личната карта беше продълговато и малко слабо, оградено от буйна кафява коса с хубава прическа — гладко избръснато копие на лицето на Кейн. Но под защитената от достъп пластмаса имаше и отпечатъци от пръсти и картина на ретината, дублирани в силно охранявана компютърна система на не повече от десет километра.
— Сигурни ли сте, че пръстовите ми отпечатъци и картината на ретината са в официалните архиви? — попита той.
— Погрижили сме се за всичко. — Резкият тон подсказваше за трудностите при извършването на тази адска работа. Проникването в рикрилската служба за сигурност не беше лесно.
— Още няма одобрение да разгледаш архивите на Плинри — каза Кратохвил, — но ще го получим в шест следобед. Ако имаш късмет, единственото, което ще трябва да направиш, е да отидеш там, да се представиш, да измъкнеш необходимите сведения и да изчезнеш. — Той се усмихна напрегнато. — На практика, разбира се, никога не е толкова лесно. Но се надявам, че ще можеш да се справиш с повечето проблеми, които ще възникнат.
Кейн кимна. Макар никога да не беше участвал в такива акции, имаше най-добрата бойна и психоментална подготовка, която можеше да предложи Съпротивата.
— Каква е военната ситуация на Плинри? Рикрилите сигурно имат там база, нали?
— Предполагаме. Но това не бива да те безпокои. — Кратохвил се обърна към Хърлиман. — Капитане?
— Рапортите за голяма победа на рикрилите над крайселите до Ригел, изглежда, са верни — каза Хърлиман с тон, който напомни на Кейн за лектор от колежа. Това, изглежда, обаче им е коствало повече, отколкото признават. Вече са изтеглили два транспортьора клас „Елефант“ за войници и цяла ескадрила „Корсари“ от различни бази на Земята и вероятно са ги изпратили на крайселския фронт. Ако на Плинри има база, същата мобилизация може да се извършва там. Но това не трябва да е проблем — докато не получиш подходящи документи, всяко допълнително смущение ще е от твоя полза. — Той се усмихна. — А за нашите цели колкото повече рикрили са свързани с крайселската територия, толкова по-добре.
— Както казах, картите се подреждат правилно — каза Кратохвил. — Когато се върнеш с информацията, се надяваме да имаме екипи, готови да заминат. — Той погледна останалите. — Има ли нещо друго?
— Помощ на Плинри — промърмори Джейн Гибс.
— О, да. Алън, не сме имали контакт с Плинри, след като беше завладяна преди тридесет и пет години, така че не знаем в какво ще попаднеш. Очаквахме там да има политическа структура като тази на Земята — група рикрили, управляващи посредством лоялно правителство от хора… но нямаме начин да потвърдим това. Ако има някакви проблеми трябва, да се опиташ да се свържеш със създадената там съпротивителна организация и да потърсиш помощ.