Кит Далтон
Блестящи оръжия
ПЪРВА ГЛАВА
Бъкскин Лий Морган седеше върху дорестия си кон в покрайнините на гората. Край него нежно ромолеше поточе, което пресичаше пролетнозеления пейзаж на по-малко от двеста ярда от едно ранчо. Виждаха се хамбари и малки постройки, които оформяха скромна ферма за добитък.
Той не искаше да се приближава.
Ранчото „Спейд Бит“.
Това име и сега го преследваше, както го беше преследвало през последните десет години. Това беше мястото, където той беше отраснал. Старата къща на ранчото я нямаше вече. Беше чул, че е изгоряла. Тук той беше роден и беше живял с баща си преди много години. В добри и лоши времена… Не си спомняше майка си, нито кога тя ги беше напуснала.
Той отново погледна към ранчото. Нямаше смисъл да ходи до къщата. Не познаваше хората там. Беше продал ранчото преди дванадесет години, когато шерифът му беше натресъл някакви обвинения и даже бе имал наглостта да разпространи обява за издирване. Бъкскин беше чувал, че оттогава старият имот беше минал през различни ръце. Едно ранчо за коне не беше лесен начин за препитание.
Бъкскин хвърли последен поглед на ранчото, малкия хълм зад хамбара, кладенеца и коралите1. Повечето си бяха същите. Един от работниците извеждаше чифт коне.
Внезапно пушечен изстрел наруши тишината. Един от конете, които работникът водеше, падна с предсмъртно хриптене. Човекът хвърли юздите и хукна към хамбара, който се намираше на около двадесет ярда по-нататък. Видяха се само две облачета прах под краката му и той вече беше на безопасно разстояние.
Бъкскин автоматично беше извадил своя „Колт“ от кобура на дясното си бедро и се оглеждаше да разбере откъде беше дошъл изстрелът. В същото време от съседния хълм, четвърт миля на север, се спуснаха десетина конници. Те се втурнаха към ранчото, като крещяха като диваци и стреляха по сградите.
Бъкскин слезе от коня си, извади автоматичния „Спенсър“ и запълзя през редките, храсти, като същевременно зареди патрон в затвора. Взе на мушка първия ездач, който постоянно стреляше с дългата си пушка към къщата, задържа малко и стреля. Петдесет и два калибровият куршум на спенсъра се заби в лявата страна на ездача, на височината на сърцето, и той се прегъна като парцалена кукла, наклони се от другата страна на коня и падна мъртъв на земята.
Но другите ездачи продължиха да стрелят. Прозорците на къщата вече бяха изпотрошени. Бъкскин видя, че двама спряха конете си и запалиха факли. През този сезон на годината покривът на ранчото беше сух и щеше да гори като боров катран.
Лий бързо взе решение. Стреля отново и улучи врата на коня на единия подпалвач. Животното заподскача диво и ездачът изхвърча от седлото, като изпусна факлата, но бързо стана и хукна след коня.
Другият подпалвач успя да разпали факлата си. Парцали, напоени с катран, помисли си Бъкскин, прицели се по-добре и изстреля следващия куршум в гърдите на подпалвача. Той се завъртя и отхвръкна от коня, факлата падна на земята.
Другите осем ездачи бяха обградили къщата и се насочваха към хамбара, но когато видяха двамата на земята, започнаха да се оглеждат за стрелеца. Бъкскин се усмихна. Лекият ветрец полъхваше срещу него и беше отнесъл белия дим от изстрелите му назад, в храсталака край поточето. Ездачите долу не биха могли да го видят, когато излизаше над зеленината, разбит на малки леки облачета от светъл дим.
Бъкскин чакаше.
Осемте човека долу се скриха зад хамбара очевидно за да решат какво да правят по-нататък. Неочаквано от един разбит прозорец на къщата изтрещя изстрел, но последният от бандата бързо се скри зад хамбара, извън обсега на този, който стреляше.
След минута осемте ездачи се отдалечиха бързо, като внимаваха хамбарът да остава между тях и къщата. Скоро излязоха пред погледа на Бъкскин и той пусна още четири изстрела, изпразвайки пълнителя на спенсъра. Имаше още два заредени пълнителя в калъфа на пушката, но си помисли, че няма да има нужда от тях.
Няколко минути по-късно и последният нападател превали хълма на четвърт миля отвъд постройките и изчезна.
Бъкскин чу стон и видя втория от ездачите, когото беше прострелял, да вдига ръката си. В същия момент някой погледна през задната врата на къщата и бързо се скри. Веднага след това една жена излезе от вратата с ловна пушка в ръце и бързо тръгна към ранения. В движенията й личеше тревога. Когато доближи мъжа, тя ритна нещо, което вероятно беше неговия револвер, после остави пушката и коленичи в праха.
Вратата на къщата се хлопна и един мъж излезе оттам с револвери в двете си ръце. Той вероятно каза нещо на жената, защото тя отговори и погледна през рамо, после продължи да помага на ранения.