Десет минути по-късно подкараха говедата обратно към „Бокс Ер“. Двамата крадци бяха завързани на конете си, а най-младият от каубоите трябваше да ги заведе до ранчото.
От шест години Лий не беше водил добитък и сега откри, че е точно толкова трудно и мръсно, колкото беше и тогава. Дори беше още по-неприятно, защото беше тъмно.
След като стадото тръгна, трябваше да поддържат добър ход. Лий реши, че три мили в час е нормално.
Минаваше три часът сутринта, когато Лий Реши да спрат. Бяха вече навлезли доста навътре в района на „Бокс Ер“. Той остави един човек с ловна пушка да пази стадото и прати Други двама към ранчото. Те трябваше да завържат там пленниците. Щяха да ги закарат в града на другата сутрин и да ги обвинят в кражба пред областния прокурор на Айдахо.
— Ами аз? — попита Джоди.
— Ние отиваме на посещение — каза Бъкс-кин. — Нали вторият фенер е у теб?
Джоди се ухили на лунната светлина.
— Да, по дяволите, и зная какво да правя с него.
Около четири и половина двамата ездачи зърнаха постройките на „Блек Кетл“. Завързаха конете си на четвърт миля от ранчото и се промъкнаха към задната страна на големия хамбар. Той беше направен на три етажа, за да поема много тонове сено за храна на говедата, когато през зимата падне дълбокият сняг.
Бъкскин се движеше внимателно, защото очакваше, че тук може да го изненада пазач. Не видя и не чу никого, затова премина последните двадесет фута спокойно. Незапаленият фенер беше в ръцете му. Джоди се придвижваше към другия край на хамбара. Двамата едновременно се озоваха пред малките врати в края на хамбара и се вмъкнаха вътре. Бъкскин видя това, което им беше необходимо — една купа сено, която стигаше до шестфутов квадратен отвор на втория етаж, водещ към сеното горе. Лий изля газта и драсна клечка кибрит. Парите избухнаха в пламъци. Само след минути никой нямаше да може да спре пожара.
Лий се плъзна през задната врата и изчезна в тъмнината. Джоди го последва.
Двамата яхнаха конете и останаха известно време да наблюдават как пламъците се показват от един прозорец и плъзват към втория етаж.
Откъм къщата яростно зазвъня звънец и след момент се появиха светлинки в прозорците. Към хамбара хукнаха мъже.
Лий и Джоди обърнаха конете и бавно се отдалечиха. За последен път Лий се обърна назад и видя, че пламъците вече излизат през покрива.
— Време е да се връщаме в ранчото — каза той.
Джоди се засмя:
— Да, какво ли ще каже за това шерифът Ламбърд. Когато ние му се оплачем, че някой е изгорил наш хамбар, той казва, че това е самозапалване от недобре изсушено сено. Да, още един случай на самозапалване, но сега в неговия хамбар.
Беше вече светло, когато двамата ездачи оставиха конете си в корала на „Бокс Ер“. Влязоха в постройката, където спяха краварите и заспаха още щом отпуснаха глави на възглавниците.
Събудиха се по пладне и отидоха да се наобядват.
Всички се хранеха около голяма маса в кухнята на ранчото. Мици готвеше и се гордееше с гозбите си. Тя сипваше печени картофи и погледна Лий:
— Ти каза, че днес ще заведем крадците в града.
Лий кимна:
— Наистина, но се успах. Един от хората ще трябва да пази тези сто бичета, докато ги закараме на пазара. Искам Джоди и още един с мен да заведем крадците. Може би е най-добре и ти да дойдеш с нас, мис Роланд.
— Ще бъда готова в един и половина.
— Файтон?
— Не, ще яздя. Но как ще заобиколим „Блек Кетл“? Те сигурно ще имат постове и ще ни чакат.
— Ще минем по късия път, през Зеления хълм. Ако трябва, ще си проправим път със стрелба, но си мисля, че шерифът няма да се занимава с нас. Вероятно смята, че ще заведем крадците при него.
— Може ли областният прокурор да повдига обвинения? — попита Мици.
— Разбира се. Ще се закълнем, че шерифът е пристрастен в този случай и че всъщност е обвиняем. Областният прокурор ще бъде задължен по закон да повдигне обвиненията. Ще трябва да изпрати нарушителите в щатския затвор, но те ще бъдат под негов контрол.
Мици кимна:
— Звучи добре, ако стане така. Опитвам се да намеря начин да заобиколя шерифа вече цяла година.
Час и половина по-късно четиримата от „Бокс Ер“ подкараха двамата крадци, завързани върху конете им, по пътя за града през Зеления хълм. Никой не застана на пътя им и никой не стреля по тях от засада.
Когато застанаха пред сградата на областната прокуратура, Бъкскин им поръча да чакат, докато провери къде трябва да отидат. Върна се и скоро той и Мици въведоха двамата обвиняеми в канцеларията на областния прокурор на втория етаж. Необходими бяха няколко по-остри приказки, за да минат през секретаря и заместника, преди да ги пуснат в кабинета на прокурора.