Выбрать главу

Бъкскин внимателно и ясно формулира обвиненията и главният юрист на областта намръщено вдигна очи.

— Чувал съм много лоши неща за шерифа Ламбърд и преди, но нищо подобно от този род.

— Обвинявам Исая Ламбърд и тези двама мъже в кражба, мистър Пъркинс — каза Мици.

— Мис Роланд, това е официално обвинение. Тези мъже могат да бъдат обесени. Това ли искате?

— Искам да бъдат обвинени и осъдени. Дали ще бъдат обесени или не това е въпрос на съдията и съдебните заседатели. Искам Исая Ламбърд да бъде съден като всеки престъпник.

— Имате ли доказателства?

Бъкскин пое дъх:

— Да, сър. Имаме свидетел, който е видял шестима ездачи от ранчото „Блек Кетл“ да откарват стадото от сто глави добитък от района на „Бокс Ер“. Аз и четирима от нашите работници проследихме стадото от района на „Бокс Ер“ в земите на „Блек Кетл“. Там изненадахме тези двама души и четирима други в момент, когато заличаваха знака на „Бокс Ер“ върху животните и ги жигосваха отново със знака Б-К. Обградихме ги и аз стрелях веднъж и раних един от тях. Той и другият, които бяха до огъня, се предадоха. Другите четирима избягаха. Имаме железата за заличаване на знака и за жигосване на новия знак, двама извършители на престъплението и повече от дузина говеда с прясно жигосани знаци. Тези мъже бяха откраднали стадото по заповед на собственика на ранчото „Блек Кетл“, Исая Ламбърд, и ние го обвиняваме в кражба.

— Аз не съм съдията тук, мистър Морган. Но вие имате достатъчно доказателства, за да внесете оплакване. Ще наредя на секретаря да ги напише веднага.

— Ще издадете ли заповеди за арестуване на тримата, за които ви казах? — попита Бъкскин.

— Да, налага се при тези обстоятелства.

— Настоявам Ламбърд да бъде задържан, заедно с тези двамата, до датата на процеса — каза Бъкскин.

— Е, това зависи от съдията. Аз лично ще заведа утре Ламбърд при съдията на областния съд за предявяване на обвинението. След това всичко зависи от районния прокурор.

— Вашата служба няма ли да движи делото?

— Не, докато не стане от областен мащаб. Ще изпратим материалите в района за процедиране.

— Предполагам, че шериф Ламбърд ще завърти районния прокурор на шерифската си значка и изобщо няма да се стигне до процес.

— Ако няма процес, можете да предявите иск за преглед по служебен ред и ще направим областен процес.

Мици тропна с крак:

— Знаех си, че изглежда твърде лесно. Е, мистър Пъркинс, чакаме. Нека обвиненията бъдат написани и ние ще ги подпишем. Искам да бъда с вас, когато арестувате шерифа Ламбърд и го пратите в областния затвор.

Пъркинс избърса челото си с ленена кърпичка.

— Има малък проблем, мис Роланд. Нямаме още областен затвор и използваме съответните помещения по места.

— Така че Ламбърд ще бъде затворен в собствения си арест? — очите на Мици святкаха.

— Боя се, че да. Това е най-доброто, което сега можем да предложим. На ваша страна съм, но да се сваля шериф е трудно. И още по-трудно, когато той е като шерифа Ламбърд.

— Поне можем да опитаме — каза Бъкскин. Областният прокурор погледна към стенния часовник:

— Боя се, че не можем да направим много повече за днес. Вече е четири и половина.

— Не! — викна Мици. — Искам да напишете тези обвинения и още сега да арестувате и затворите тримата обвиняеми. Не ме е грижа, че ще трябва да работите един час повече.

Пъркинс вдигна вежди и въздъхна.

— Да, мис Роланд, веднага се заемам.

— Добре, ние ще почакаме.

Петнадесет минути по-късно областният прокурор флойд Пъркинс поведе малката група надолу по улицата към сградата на районната прокуратура и канцеларията на шерифа. Който влязоха, от гишето в коридора се показа един заместник-шериф.

— Да, сър?

— Тук ли е шериф Ламбърд? — попита Пъркинс.

— Да, сър. Но е зает в момента.

— Боя се, че каквото и да прави, то ще трябва да почака. Имам заповед за арестуването му.

Пъркинс размаха сгънатия лист пред заместника и тръгна към канцеларията на шерифа.

Лий вървеше точно зад него. Заместникът ги гледаше с отворена уста. Пъркинс отвори вратата и се намръщи. Стаята беше празна.

Обърна се срещу помощника.

— Аз… аз мисля, че е излязъл. Има задна врата.

— Ще оставя човек тук да го чака — сряза го Пъркинс. — Междувременно имам двама, които трябва да затворите. Спомнете си законите в този случай. Ако на затворниците им се случи нещо или ако избягат, всички тук ще бъдат обвинени. Ясен ли съм?