Выбрать главу

— Да, сър. Разбирам. Тук ли са документите?

Пет минути по-късно двамата каубои от „Блек Кетл“ бяха в килиите. Заместник-шерифът изпрати да повикат лекар за ранения.

Когато излязоха от сградата, Мици махна към двамата работници:

— Имате свободна вечер. Градът е ваш — каза тя. — Останало ли е нещо от заплатите ви?

Те кимнаха.

— Утре сутрин да сте тук. Имаме още много работа в този град.

Когато те се отдалечиха, Бъкскин се обърна към работодателката си:

— Гладна ли си, мис Роланд? Бих искал да те заведа на вечеря, за разнообразие, да не готвиш тази вечер.

Мици бе започнала да се успокоява. Неговото предложение съвсем я разведри и мека усмивка просветли красивото й лице.

— Да, мистър Морган, би било приятно. Тук има един ресторант, където готвят вкусно. Но аз ще платя.

Той докосна ръката й:

— В никакъв случай! Когато поканя красива дама на вечеря, аз съм този, който плаща.

Тя вдигна вежди и се загледа в него за момент. После кимна:

— Ще бъде чест за мен да бъда твоя гостенка.

В ресторанта, след като си поръчаха, Мици загрижено го погледна:

— Страхувам се, че шерифът Ламбърд никога няма да бъде арестуван по това обвинение. Още щом пристигнахме днес, Ламбърд е разбрал, че идваме за него. Явно има очи и уши навсякъде. Знаел е, че аз и ти сме в града и че държим двама от неговите хора. Знаел е всичко, затова просто е изчезнал, когато дойдохме със заповедта за арест.

— Ако е направил всичко толкова бързо, той наистина е добър — каза Бъкскин. — Какъв ли ще е следващият му ход?

Мици вдигна очи. По лицето й се четеше гняв и страх.

— Не е трудно да се отгатне. Нищо не се беше случило, докато ти не дойде в града. Сега той е наел Слаш Уейд, за да те убие. — Очите й горяха от страх. — Не трябваше да оставаме тук за вечеря, а да се измъкнем от града.

Лий сложи ръка върху ръката на момичето.

— Не — меко каза той. — Аз от никого не бягам. Нека дойдат. Може би така по-бързо ще уредим нещата и ти ще можеш да се върнеш в ранчото си.

— Не разбираш ли? Става дума за Слаш Уейд. Той живее по закона на гърмящата змия. Удряй пръв без предупреждение! Удряй отново и отново, докато жертвата ти не падне. Никога не давай на противника и най-малък шанс. Застреляй го в гръб, ако е възможно.

Лий се засмя:

— Погледни ме. Седнал съм с гръб към стената. Мога да виждам всеки, който влиза в залата. Дясната ми ръка е свободна, ти си малко настрана от центъра на масата и имам възможност спокойно да стрелям към вратата. А аз не пропускам. Ако искаш доказателства, мога да ти дам дузина имена, но ще трябва да ходиш по доста гробища, за да ги откриеш. Сега се успокой и се наслаждавай на вечерята.

Келнерът донесе храната и се поклони. Усмихна им се и заговори на Мици:

— Мис Роланд, радвам се да ви видя тук отново. Помня, когато вие и баща ви идвахте всяка неделя на обед.

— Благодаря, Роджър. В скоро време пак ще започна да идвам на църква и да обядвам тук, но сега сме много заети. О, това е новият управител на ранчото ми — каза тя, като посочи към Лий.

— Щастлив съм, че сте при нас — каза Роджър и се оттегли.

Лий недоволно вдигна вежди:

— Мици, защо не му каза името ми?

— Защото е един от шпионите на шерифа. Сигурна съм, че сега отива при него да го уведоми, че ти и аз вечеряме тук. Знаех, че това е лоша идея.

Бъкскин огледа залата. Имаше около двадесет маси. Половината бяха заети и никой не седеше с лице към вратата. — Може би си права. Но ако си, нищо няма да се случи тук вътре.

— Да излезем през задната врата — предложи Мици.

Бъкскин се усмихна:

— И да си разваля удоволствието? Ако са отвън, те ни чакат да излезем заедно. Няма да чакат дълго. Ще излезем, само че ти ще тръгнеш бързо на едната страна, а аз — на другата. Конете ни са зад сградата на областната прокуратура. Ще се срещнем там.

Тя хвана ръката му. Ястията останаха недокоснати на масата.

— Очакваш неприятности, нали?

— Да. Те се движат като боен отряд на апахите в откритата прерия — не можеш да ги видиш. Колко време ни остава до мръкване?

— По това време на годината става тъмно към седем часа.

Лий погледна джобния си часовник:

— Все още имаме повече от час. Ще трябва да свършим по светло. — Той се изправи. — Ще трябва да излезеш с мен, за да знаят по кого да стрелят.

Тя го погледна ужасено. Очите й бяха широко отворени, брадичката й трепереше. Той докосна лицето й.

— Спокойно. Това е само израз. Но щом излезем от входната врата, веднага тръгваш наляво и гледай колкото може по-бързо да се отдалечиш от мен. Аз ще тръгна надясно. Разбрано?

Тя кимна, но лицето й беше сковано от страх.

— Може и сега да го направим. И без това никой от нас няма да вечеря.