Лий стана и дръпна стола й назад, а Мици го хвана за ръката. Спряха до малко гише и Лий плати сметката, после тръгнаха към вратата.
— Мистър Морган, забравихте рестото — каза касиерът.
Бъкскин се обърна и се върна при него без Мици. Не погледна към монетите, а хвана касиера за ризата, повдигна го и след това го простря върху малката масичка.
— Откъде знаеш името ми?
— Ами, келнерът ми го каза. Да, келнерът.
Лий видя ужаса в очите му.
— Той не го знаеше. Дано да си струва да шпионираш за Ламбърд. А сега ще излезеш навън пред мен.
Лицето на касиера стана бяло като хартия. Очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите и той се разтрепера като лист.
— Не, сър, не би ми харесало това. Не искам, сър… мистър Морган… не, сър!
— Защо не? Не искаш ли да подишаш малко свеж въздух навън?
Лий го измъкна иззад гишето и като го държеше пред себе си, тръгна към вратата, рогато минаваха покрай Мици, Лий й кимна.
— Касиере, с малко късмет ще живееш още десет или петнадесет секунди, след като излезем през вратата.
Касиерът изпищя и се свлече на пода. Лий изруга, измъкна револвера си и погледна Мици.
— Запомни! Щом излезем от вратата, обръщаш се и хукваш наляво. Бързо!
Тя кимна.
Бъкскин сложи ръка на бравата на входната врата, завъртя я и блъсна силно навън.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Лий изскочи бързо през вратата на ресторанта и хукна надясно. Първият изстрел дойде през улицата, откъм железарския магазин, но стрелецът избърза и куршумът разби прозореца на една къща точно зад Лий.
В следващия момент изгърмяха чифт пистолети и Лий се хвърли на земята. Допълзя до две петдесетгалонови бурета пред железарския магазин и видя две облачета дим от другата страна на улицата, на повече от петдесет фута — голямо разстояние за стрелба с пистолет. Стрелецът пак се обади. Куршумът пръсна трески от ръба на бурето. Лий видя мъжа, когато той минаваше на открито през улицата. Зареждаше нов патрон. Лий протегна ръката си с колта и се прицели внимателно. Стреля бързо три пъти, като всеки изстрел беше малко по-високо от предишния.
Първият куршум улучи стрелеца в десния крак, вторият — в корема и преди той да успее да мръдне, третото парче олово проби челото му.
Още половин дузина изстрели дойдоха отсреща, но тези, които го бяха причакали, стреляха от скрити места, от сенките и от входовете на къщите. Още една минута Бъкскин гледа иззад бурето. Вече никой не стреляше по него, нито някой се появяваше на тротоара от тази част на улицата.
В този момент в края на улицата се чу свирка. Лий погледна нататък. Млад мъж, с красиво избродирана риза с ресни и килната найад бяла шапка, с чифт револвери, чиито дръжки бяха покрити с перли, идваше към него, като надуваше свирката на всеки десет стъпки. Когато приближи, мъжът пусна свирката от устата си.
— Прекратете стрелбата, по дяволите! Аз съм заместник-шериф Гейдж Ламбърд. Кой глупак стреля из улиците? Незаконно е да се използва оръжие в границите на Боаз. Кой, по дяволите, стреляше?
Лий се изправи бавно и тъй като не се чуха повече изстрели, плъзна револвера си обратно в кобура и извика:
— По-добре питайте четиримата негодници, които стреляха по мен, когато излизах от ресторанта преди малко.
Заместникът беше млад, на не повече от двадесет години, помисли Лий. Ярките му дрехи се допълваха от добре поддържани мустаци, които се къдреха по два инча от двете страни на лицето му. Добро постижение за момче на неговата възраст. Иначе беше гладко избръснат, строен и изглеждаше доста як.
— Кой си ти? — попита заместник-шерифът.
— Аз съм мишената, която четирима негодници току-що използваха за упражнение по стрелба. Защо не ги потърсиш? Провери оня приятел, ей там, до магазина. Той беше с пушка, но няма да я използва вече.
— Ти си го убил — от тук, с револвер?
— Далеч е, нали?
— Не се прави на невинен пред мен, стрелецо, или ще те натикам в килията, преди пръстът ти да дръпне спусъка.
В този момент Мици притича бързо и застана до Лий, като хвана ръката му.
— Гейдж, мистър Морган казва истината. Той е моят нов управител. Ние вечеряхме и когато излязохме, четирима мъже започнаха да стрелят по него. Видях ги. Единият беше Пен Солер. Той стреля три пъти по мистър Морган. Искам да арестуваш Пен.
Веднага щом заместник-шерифът видя Мици, отношението му се смени. Лицето му се отпусна, той се усмихна, пристъпи към нея и се ухили:
— Мици! Радвам се да те видя. — Гласът му вече не бе така строг. — Все още искам да те заведа на забавата в събота вечер. Ти не отговори на писмото ми.
— Не мога да дойда, Гейдж. По-добре кажи какво ще правиш с мъжете, които се опитаха да застрелят управителя ми?