— О, ами не зная. Нека да погледнем този с пушката.
Тримата минаха през улицата и разблъскаха тълпата, събрала се около убития.
— Не ми е познат — каза Гейдж. — Не го зная. — Той огледа тълпата. — Някой от вас да познава този човек?
Никой не каза нищо. Един човек се опита да каже нещо, но тръсна глава и замълча.
Един каубой от тълпата извика:
— Да, видях го снощи в бара „Бърд Кейдж“. Добре беше сръбнал, но не закачаше никого, просто си пиеше.
Гейдж огледа тялото:
— Три куршума, и то от петдесет фута разстояние. Ти да не си тренирал, или какво? — Той поклати глава. — Дяволски добра стрелба, и то под обстрел. — Вдигна очи към Бъкскин: — Казваш, че той стреля пръв?
— Да, провери магазина на пушката. Гарантирам ти, че не е пълен.
Заместникът вдигна пушката и изхвърли три патрона от магазина.
— Това е автоматична пушка „Ремингтон Кийн“, зарежда се със седем патрона — каза Бъкскин. — Той стреля три пъти и не улучи. Доволен ли си?
— Засега. Ще направя, рапорт. — Той махна с ръка към двамата мъже наблизо. — Занесете трупа при гробаря. Може би той ще знае кой е.
Гейдж Ламбърд се приближи до Бъкскин и каза меко:
— По-добре да те предупредя, шампионе. Мици е моето момиче. Ние сме сгодени. Тя ще бъде моя жена.
Мици рязко замахна с ръка и удари Гейдж през лицето.
— Няма такова нещо! — изфуча тя. — Няма да се омъжа за теб, дори да си последният мъж в Айдахо. Няма такова нещо! Нещо повече, аз те мразя, Гейдж Ламбърд. Мразя те! — накрая тя вече крещеше.
Хвана Лий за ръката и двамата се отдалечиха. Лицето й беше цялото на червени петна и тя се задъхваше от ярост. Погледна още един път през рамо и тръсна глава.
— Не мога да го спра. Не зная какво да направя. Продължава да говори пред хората, че сме сгодени, а това въобще не е вярно.
Бъкскин се ухили:
— Вярвам ти. Той е синът на шерифа, нали?
— Да, и е гаден като баща си. Един от тези, които стреляха по теб, е неговият най-добър приятел. Наистина мисля, че Пен Солер работи за шерифа, като му върши мръсната работа: убива хора. — Тя погледна през рамо и го дръпна напред по-бързо.
— Какво прави сега? — попита Лий.
— Гледа след нас, сякаш му се ще да грабне един от пищовите си и да те надупчи, за да не му създаваш повече грижи. — Мици дръпна ръката му по-силно към тялото си, докато тя допря гърдите й. — Гейдж мрази да ме вижда с мъж, независимо кой е той, а аз никога не съм го окуражавала. Ходех на училище със сестра му, Денис, но никога даже не съм го и поглеждала. Не е от типа мъже, които харесвам. — Мици се усмихна и вдигна очи към Бъкскин. — Той изобщо не е мъжът, който ме вълнува.
Бяха завили вече зад ъгъла, но тя не пусна ръката му.
— Надявам се, че отиваме при конете си — каза Бъкскин.
— Поне забихме клин във властта на Ламбърд. Само ако можеше областният прокурор да намери шерифа и да го арестува! Не се надявам много на това, но поне е нещо, за което може да си мечтаем.
Докато вървяха, тя вдигна очи към него, все още притискайки ръката му към гърдите си.
— Наистина ли изгорихте големия хамбар в „Блек Кетл“?
— Кой ти каза такова нещо?
— Джоди. Беше толкова развълнуван от това, което сте направили, че не можа да се сдържи и ми каза.
— Аз чух, че в хамбара е имало прясно око-сено сено и то се е самозапалило.
Мици се засмя и с бързо движение се протегна и го целуна по бузата.
После пое дълбоко въздух. Беше почти като въздишка.
— Сега трябва да решим какво ще правим по-нататък.
— Не бързай — каза Бъкскин. — Най-напред ще продадем тези сто бичета, преди да са унищожени в битката между двете ранчета. Точно сега ще са ти от полза четири хиляди долара. Разбрах, че тук говедата вървят по четиридесет долара на глава.
— Кога ще ги продадем?
— Утре. Имаш ли приятели в града, при които да останеш за няколко часа?
— Разбира се, защо?
— Ще обиколя по кръчмите и ще наема осем мъже за прекарването на телетата утре. Не са ни нужни за добитъка, но трябва да покажем сила, в случай че бандата от „Блек Кетл“ пак намисли да ги краде.
— Ще трябват ли пушки?
— Да, за всеки един. Ако нямат собствени, ще им кажа да вземат назаем или да си наемат пушка, преди да дойдат.
Бяха стигнали конете си. Тя спря и го погледна.
— Три — каза тя с нисък глас. Лицето й беше сериозно.
Той се зачуди за момент:
— Три? Три какво?
— През последните два дни ти… ти уби трима мъже. Това не те ли смущава? Тези мъже имат майки, които ще ги оплакват, може би са имали жени и деца.
Той я хвана за раменете и я обърна към себе си.