По-нататък обявата даваше пълно описание на Бъкскин и поясняваше, че е бил видян с ездачите на „Бокс Ер“. Мици, сложила ръка на уста, го гледаше мрачно.
— Ние просто няма да позволим някой да те изгони от града или да те убие. Засега ще се върнем в ранчото. Вече ходих в банката и на хората е платено. Нищо не ни задържа тук.
— Като се стъмни, ще изпокъсам всички обяви, които намеря — каза Блекхок.
— Няма нужда, в момента поне двадесет човека от града ме търсят с ръце на спусъците.
Бъкскин подаде ръката си и Блекхок топло я стисна:
— Зная какво значи всеки да те преследва — каза индианецът. — Минете през задната улица.
— Конят ми е в двора. — Бъкскин се обърна към Мици. — А твоят къде е?
— Отпред — каза тя. — Ще заобиколя и ще те чакам на задния ъгъл. После ще излезем от града и ще тръгнем на север.
Планът беше добър, но преди Бъкскин да излезе от двора на кожарския магазин, яхнал дорестия си кон, един мъж излезе от сянката. Стоеше леко разкрачен. Дясната му ръка беше на дръжката на револвера.
— Морган, видях те да влизаш тук. Мислех си, че все някога ще излезеш.
Мъжът беше около тридесетгодишен, небръснат, очите му блестяха, шапката му бе килната назад. Стоеше отдясно пред коня и виждаше дясната ръка на Лий. Стрелецът не отговори и продължи с коня напред. Когато стигна на петдесет крачки от човека, ръката му се стрелна нагоре. Дланта му удари дръжката на четиридесет и пет калибровия колт и го повдигна. Здраво завързаният кобур се помести едва на една осма от инча и оръжието вече беше в ръката на Лий. Показалецът му обгърна спусъка и палецът му дръпна петлето назад, зареждайки оръжието и превъртайки барабана за нов патрон.
Всичко това стана за частица от секундата, после дулото се показа над кобура и Бъкскин го вдигна с класическото движение за стрелба. Пръстът му натисна спусъка. Цялото движение от първото мръдване на ръката до изстрела трая по-малко от половин секунда. Кандидатът за наградата имаше време само да сграбчи револвера си. Той го хвана и успя да го вдигне един инч, преди тежкият оловен куршум на колта да смаже рамото му. Мъжът отхвръкна назад, изкрещя, изпусна револвера и се просна в праха като сноп. Обърна се така, че можеше да вижда Бъкскин, който седеше на коня и го гледаше:
— Следващия път ще те убия. — Бъкскин плю и продължи по улицата. Мици вече завиваше зад ъгъла и той се приближи към нея. Зареди колта и отпусна петлето.
Кафявите й очи гледаха уплашено, а ръцете й силно стискаха юздите.
— Май че чух изстрел — каза тя.
— Само един. Няма нищо страшно. Ти добре ли си?
Тя се поколеба:
— Да, чувствам се отлично. — Тя направи пауза и погледна зад себе си. — Двама мъже седяха и гледаха коня ми, когато излязох от кожарския магазин. Сигурно са видели знака на „Бокс Ер“. Когато го яхнах, те също яхнаха своите и ме последваха. Сега са няколко къщи по-надолу.
Лий кимна:
— Това сигурно е заради проклетата обява. Добре. Сега от теб искам само да се обърнеш и да излезеш от двора. Завий по улицата и тръгни направо в лек галон. Те ще те последват, а аз ще бъда точно зад тях.
— Бъди внимателен! — Той видя уплахата и загрижеността в очите й. Мици пое бързо въздух и опита да се усмихне, но не се получи. — О’кей, тръгвам. Ще започна да си нося вече пистолета.
— Побързай, моля те, ако искаш да се измъкнеш.
Мици обърна коня и излезе от двора, след което веднага обърна надясно и сбута малкия петнист кон в галоп.
Бъкскин се спотаи зад купчина картонени кутии до задната врата на магазина. Беше достатъчно близо и чу двата коня, които минаха край дворната врата в бърз ход. Когато отминаха, той пусна револвера в кобура и подкара бързо коня до края на двора. Огледа калната улица.
Двамата мъже препускаха на конете си след Мици, без да се обръщат назад. Лий подкара в лек галоп след тях и ги следва две пресечки. После Мици свърна на север извън града и двамата забавиха ход.
Бъкскин измъкна револвера си и сбута коня. Бързо настигна двамата ездачи. Когато чу тропот на копита, единият от тях погледна назад и се хвана за пистолета, но беше късно: Бъкскин стреля над главата му и той вдигна ръце. Конят му забави ход и спря. Вторият беше вдигнал ръце веднага щом видя Лий да ги настига с изваден револвер. Двамата спряха.
— Измъкнете пистолетите и ги хвърлете на земята! Веднага!
Думите му не търпяха възражение и двамата бързо се подчиниха.
— Сега сваляйте ботушите! Веднага! Нямам време за губене. Инак ще използвам оловото.
Той видя, че Мици се връщаше към тях.