На другия край на кухнята се беше разположил мъж с ловна пушка със срязана цев. Мици стоеше пред печката и слагаше отгоре кафеника.
Един мъж нахълта откъм задната врата и изрева:
— И за какво беше това? Няма никой! Претърсих всичко наоколо. — В ръката си държеше револвер с вдигнато петле.
— Имам още един работник, когото не сте хванали — каза Мици. — И той съвсем не е глупав. Знае, че нещо не е наред. Да не очаквате, че просто ще влезе и ще вдигне ръце?
— Най-умното, което може да направи. Кога, казваш, се връща оня обесник от града?
— Каза, че ще поиграе малко покер и ще си пийне. Смя се, когато видя обявата за издирване, и каза, че може би ще трябва да убие двама-трима ловци на награди тази нощ.
— По-добре да не опитва с нас — изръмжа мъжът с ловната пушка. — Аз и Берти можем да накараме повечето мъже да паднат на колене и да се молят за живота си. По дяволите, как се радвам, че в обявата пишеше жив или мъртъв. Мъртъв е много по-лесно да го закараш в града. Мъртъв не може да ти избяга.
Лий реши, че първо трябва да убие този с пушката, ако се наложи. Но дори и умирайки, човекът можеше да гръмне с ловната пушка, конвулсивно стискайки пръстите си. Рискът беше твърде голям. Ще трябва да ги изкара навън. Но как? Той се ухили. Огънят щеше да го направи.
Лий напусна къщата така тихо, както беше лязъл, събра слама и я струпа на двайсет фута от хамбара. Изля газта от една лампа, драсна клечка кибрит в панталона си, хвърли я в купа и хукна към склада.
Хамбарът беше на тридесет ярда от къщата. Складът беше между тях. Лий мина покрай него и заблъска по вратата на кухнята:
— Пожар! — извика той и хукна обратно към склада с колта в ръка.
Вратата на къщата се отвори и се показа оня с револвера. В следващия момент излезе и Мици.
— Хамбарът е. Трябва да позволите на хората ми да го изгасят. Пожарът точно сега започва.
— По дяволите! Не се получава добре — каза този е револвера. — По дяволите! Хайде, кравари, излизайте и спасете хамбара на госпожицата.
Тримата работници изхвърчаха през вратата и хукнаха към пожара. Вече им беше ясно, че пламъците са пред вратата на хамбара, но човекът от къщата не разбираше това.
Когато хората от ранчото излязоха, Лий хукна към кухнята и се спотаи до вратата. Човекът с револвера още стоеше навън, за да гледа пожара. Бъкскин го удари по темето с дръжката на колта и мъжът се строполи. Лий му взе пистолета, после хвана тялото и го извлече през вратата. След това погледна вътре.
Другият тъкмо сваляше канчето с кафе.
— Тед — викна човекът отвътре. — Тед, глупако! Защо пусна тия тримата навън? Сега ни остана само момичето. Тед, по дяволите, къде се дяна?
Лий чу тежки ботуши да тропат по дъските. Малко по-късно ниският с ловната пушка се подаде от вратата. Лий удари ръката, която държеше пушката. Тежкото оръжие падна и издрънча на земята. Здравият юмрук на Бъкскин се стрелна в ъперкут, повдигна мъжа от пода и го хвърли в кухнята. Той се просна по гръб, главата му удари в дъските и боят свърши.
— Ти дойде най-сетне — каза Мици, наведе се и измъкна пистолета от кобура на търсача на награди.
— Завържи му ръцете отпред, докато се погрижа за приятеля му.
Бъкскин се върна при мъжа отвън, който сумтеше и се мъчеше да стане. Стовари тежкия си ботуш в зъбите му достатъчно силно, за да го зашемети отново. Обърна го и здраво стегна с ремък ръцете му на гърба, а после и краката. Върна се в кухнята и завърза здраво и другия с пушката. Вдигна го на рамо като чувал брашно, изнесе го навън и го тръшна до първия.
Мици излезе от кухнята и зазвъня за вечеря. Мъжете се обадиха откъм хамбара. Те вече бяха потушили огъня.
— Хората ми още не са вечеряли — каза Мици. — Мисля, че е време да им предложа нещо или ще остана без работници. — Тя се усмихна: — Как са нашите двама приятели? Да приготвя ли нещо и за тях?
— Не мисли за тях — каза Бъкскин. — Като съмне и се събудят, ги чака дълъг път голи до града.
Мици се захили:
— Няма да го направиш.
— Не се обзалагай! Може до сутринта да ми дойде друг акъл. Да им оставя дрехите и обувките и само малко да погърмя след тях. Мога даже да ги оставя да избират.
В този момент се завърна и Джоди. Той беше видял двамата мъже да пристигат и да стрелят по един от работниците, после да вкарват всички в кухнята и заяви, че не би се оставил да го хванат двама пладнешки разбойници.
— По-лошо от пладнешки разбойници — каза по-късно Бъкскин, когато вечеряха. — Ловците на награди са най-долните влечуги, които някога са съществували. Особено когато има обява, в която пише „жив или мъртъв“ и моето име е отгоре.