— И какво ще ги правиш утре? — попита Джоди.
Лий се ухили към младия каубой. Момчето имаше глава на място. Той би могъл да го замести като управител, когато Лий си тръгнеше.
— Ами какво да ги правя? Не мога да ги обеся, макар че ми се иска. Ако беше някой голям град като Чикаго или Ню Йорк, бихме могли да ги обвиним в незаконно влизане със сила в чужда собственост. Но повечето съдии тук, на запад, няма да го направят. Ще трябва да почакате до сутринта, за да видите какво наказание ще измисля.
До девет часа ранчото беше притихнало.
Мъжете решиха през цялата нощ да стоят на пост, като се редуват през всеки два часа. Лий взе първата смяна от девет до полунощ и отиде да провери двамата пленници. Те бяха будни и си говореха, когато той приближи. Опитаха се да протестират, но Лий даже не им отговори.
Когато се върна към къщата, Лий видя Мици, която стоеше трепереща на хладния нощен въздух.
— Исках да те видя — каза тя.
— Целия ден бяхме заедно — закачи я той.
— Благодаря ти, че спаси хората ми и мен. Този с ловната пушка е опасен убиец, познавам го.
— За известно време няма да тормози никого.
— И още нещо. — Тя се изправи пред него толкова близо, че почти се докосваха. — Исках да ти благодаря по друг начин.
Мици се протегна напред, целуна го по устните и се отдръпна.
— Ммм… — Тя го наблюдаваше. — Мисля, че ми хареса. Може ли да опитаме пак?
Мици го целуна отново, но този път го обгърна с ръце. Тя го докосваше с рамене, но не и с гърдите си и нежно го прегръщаше. Неумелите й устни бяха стиснати при целувката, такива останаха и неговите, а ръцете му висяха отстрани.
— Да, мисля, че ми харесва. Искам пак да опитаме, когато имаме повече време и когато не трябва да си лягам. Ако не поспя малко, ще съм капнала целия ден.
Тя замълча.
— Бъкскин Морган! Ти си странен човек Целувам те два пъти и нищо не казваш. Хареса ли ти или не, искаш ли да ме научиш как се прави? Или какво?
Лий се усмихна, наведе се и я целуна по устните. Нежно, едва ги докосна, но нежността му беше достатъчна да разпали искра, която я накара да отстъпи назад с разширени от учудване очи.
— Да, красива госпожице. Хареса ми. Хареса ми твърде много. Но сега изчезни от тук, за да мога да бъда добър пазач на ранчото ти.
Мици се усмихна, махна му с ръка и тръгна към кухнята.
ШЕСТА ГЛАВА
В шест часа Бъкскин беше вече станал и беше проверил последния човек от поста. Мъжът не беше чул нищо и не беше видял никого. След закуска се приготвиха за еднодневна обиколка на по-далечните райони на ранчото.
— Трябва всяка седмица да пращаме човек да обикаля крайните пасища, да проверява дали няма болни или мъртви говеда — каза Джоди. Той явно се опитваше да се наложи над останалите. Лий харесваше младия човек.
Бъкскин погледна двамата ловци на награди, които не бяха престанали да се оплакват, откакто той беше станал. Подритна единия:
— Не се ли чувстваш добре, ловна пушко?
— Точно така. Незаконно е да ни държиш вързани така. Ще подам оплакване срещу тебе.
— Може — каза Лий, — но няма пред кого. Шерифът е изчезнал.
Лий ги развърза и им каза да се изправят. Те успяха едва след няколко опита. Бяха стое-ли вързани цяла нощ и бяха схванати и изтръпнали. Не можеха да се движат.
— Защо ни водиш натам? — попита високият.
— Никога не застрелвам ловци на награди пред дама — каза Бъкскин и по-ниският тихо изпсува.
Двама от работниците се приближиха с револвери в ръце.
След като малката група зави зад хамбара, Лий нареди на двамата ловци на награди да седнат и да събуят ботушите и чорапите си.
— Няма да ходя десет мили до града бос — опъна се високият.
Бъкскин не му обърна внимание.
— Сега, джентълмени, се съблечете както майка ви е родила. Искам ви голи след две минути.
— Не и аз — излая този с пушката. Бъкскин изпрати един четиридесет и пет калибров куршум между голите му крака. Мъжът подскочи с разширени очи. След миг си свали елечето и ризата, после панталоните.
— И долните гащи също, говедо! — нареди Бъкскин. Двамата погледнаха към трите револвера, насочени към тях, поклатиха глави и са смъкнаха бельото.
— Сега се разходете — каза Бъкскин. — Вървете където ви видят очите, само стойте настрани от „Блек Кетл“, защото могат да ви опекат за вечеря. Сега мърдайте.
Лий стреля два пъти във въздуха и мъжете забързаха на юг, по посока на града.
— И не мислете да се върнете и да си вземете дрехите — извика Лий. — Наш човек ще ви следи първите четири-пет мили. Следващия път, когато тръгнете да ловите хора, не забравяйте да спазвате закона и правилата. Ако не побързате да се махнете от района, ще ви надупча задниците.