Двамата погледнаха назад, после се помъкнаха към последния корал и навлязоха в зелените пасища в долината. Предстоеше им дълга разходка до града.
Мици излезе от малката задна врата на хамбара.
— Може ли вече да изляза? — попита тя, поглеждайки към белите гърбове на доскорошните ловци на награди.
— Вече да — каза Бъкскин.
Мици се засмя:
— Мисля, че ще мине известно време, преди да нападнат пак някое ранчо, за да търсят някого.
— Първо трябва да свалят някой панталон от някое пране — каза Джоди. — Ще им трябва.
— Минете през кухнята, преди да тръгнете. Ще ви направя сандвичи за из път.
Бъкскин изпрати човек да следи двамата голи, а останалите яхнаха конете, взеха си закуската от Мици и бяха готови да поемат на изток, за да проверят далечните райони на ранчото. Мици и този, който следеше негодниците, щяха да останат в ранчото.
— Не очаквам да имате други посетители като тези двамата. Ще се върнем преди залез.
Мици кимна.
Почти час по-късно на четири мили по-далеч, край една долина с поток, провиращ се между хълмовете, забелязаха лешояди. Три от тях се снишиха с широки спирали. Бъкскин поведе хората си нататък. Когато наближиха достатъчно, те видяха трите големи лешояда, усърдно да се трудят край един самотен бор.
Мъжете препуснаха до мястото и откриха шест мъртви едногодишни телета. Лий навлезе с коня направо между телетата, разпръсквай-кйчптиците. Стреля два пъти, за да ги прогони, слезе от коня и разгледа животните. Две от тях бяха с рани от куршум в главите, а две бяха толкова разкъсани, че не можеше да се разбере от какво са умрели.
Десет минути по-късно мъжете бяха на конете и тримата каубои погледнаха към Бъкскин.
— Предполагам, че всички са застреляни — каза Бъкскин. — Може да са били ловци на елени, но е малко вероятно тук, толкова далеч от гората. Нямам намерение да обикаляме с часове и да не намерим следа от убийците, затова мисля направо да тръгнем към „Блек Кетл“. Колко е далеч от тук, Джоди?
Младежът каза, че е около пет мили на запад и попита:
— Око за око? — Той яздеше до Бъкскин, докато завиваха към района на „Блек Кетл“.
— Нещо такова. Сигурно Ламбърд дава заповедите. Това дяволски заприличва на война за земя. Той има по-голяма армия от нас. Ще кажа на Мици да наеме повече каубои. Трябват ни за отбрана.
Откриха животните със знака Б-К половин час по-късно.
— Застреляйте първите шест животни, които ще срещнем — заповяда Бъкскин. — Породиста крава, теле или годиначе, каквото и да е. Всеки да застреля по две и да се махаме от тук.
Мъжете измъкнаха пушките и застреляха пет телета и една породиста крава. Изстрелите разкъсаха спокойния планински въздух. Всички мълчаха. Мъжете обърнаха конете и заминаха.
— Не обичам това — каза Джоди. — Животните не са виновни. Надявам се, че всичко все пак ще се оправи и ще се върнем към работата си. Много неща можем да направим в „Бокс Ер“. Искам да кажа, можем да гледаме още хиляда глави, без да мислим за вода или за храна.
— Съгласен съм. Ще поговоря с Мици за тебе.
Джоди вдигна глава към него:
— Ей, аз съм само каубой. Какво разбирам от ръководене на ранчо?
— Доста повече от Мици. Спомни си, че тя беше принудена да върши тази работа. Брат й нищо не можеше да свърши. Сега, като споменахме Клод, какво става с него? Не съм го виждал наоколо.
— Преди два дена замина за града. Той ходи там от време на време. Не знам комар ли играе, или ходи по курви, но като се върне след една седмица, ще е съвсем отнесен.
— Ето, виждаш ли? Не е от никаква полза за Мици. Тя има нужда от някого, на когото да се опре, с когото да се посъветва. Аз няма да съм тук вечно.
— Докога ще си тук?
— Не знам. Зависи кога ще опандизим Ламбърд. Седмица, може би две. Нямам много време.
Навлязоха в земята на „Бокс Ер“ и продължиха обиколката си. Трябваше да прегледат говедата. Кракът на една крава беше разранен и Джоди го намаза с някакъв мехлем.
— Трябва да я мажем още три дни.
— Породиста крава като нея струва двеста долара сега — каза Лий. — Заслужава си да се лекува.
Едно от телетата куцаше, но след като го огледаха, и четиримата решиха, че не е нещо, което може да се лекува. Телето или щеше да се излекува само, или да умре. Случваше се понякога. Един истински ветеринар може би щеше да знае какво да прави, но най-близкият беше в града. При това беше толкова стар, че вече не излизаше в полето, а това го правеше безполезен за фермерите.