Като свършиха и се прибраха в ранчото, вече се смрачаваше. Мици им беше приготвила вечерята — телешко със зеленчуци, което щяха Да ядат през следващите два дни. Беше отлично приготвено и Бъкскин омете три чинии, като отопи всичко с домашно приготвения хляб.
— Най-доброто ядене, което съм ял — каза той и всички се засмяха. — Наистина, Мици, беше прекрасно. Надявам се утре да е същото.
— Не се тревожи, ще го ядеш, докато започне да ти излиза през ушите — каза Джоди и всички пак се засмяха.
— Достатъчно се посмяхте. Сега трябва да се разберем за тази нощ. Пак ще се наложи да пазим на смени. Аз ще бъда от девет до дванадесет, после трябва да има още три смени по два часа до шест. Разберете се кой кога ще дежури и ми кажете кого да събудя в полунощ.
В спалнята след вечеря Бъкскин и Джоди изиграха четири игри табла. Разделиха си по две победи и стана време за първата смяна.
— Ще пазим главно около склада тази нощ — каза Бъкскин. — Няма луна навън, така че повече ще се ослушваме. Не очаквам неприятности, но може да дойде още някой ловец на награди или някой от бандата на „Блек Кетл“. Трябва да сме готови. Дръжте пушките заредени до леглата си.
Лий се обади на Мици, която тъкмо беше свършила с миенето на чиниите.
— Някой от хората ти трябва да ти помага в кухнята — каза Бъкскин. — Ще ги сменяш. Един да мие чиниите една седмица, после три седмици почивка. Ще трябва да наемем още няколко нови работника. Ако „Блек Кетл“ решат да ни нападнат, могат пак да изпратят десет души.
Мици кимна:
— И аз мислих за това. Може би утре можем да идем до града и да наемем още четирима души, но не ми се иска да ходиш там. Тези обяви…
— Не се тревожи за мен. Ще наемем хора и ще изчезнем от града, преди някой да е разбрал, че сме били там.
Малко по-късно той подпря спенсъра на стената на склада и се огледа. Беше една от онези нощи, когато луната изтънява и се крие зад хоризонта. Облаците закриваха и тази бледа светлина и беше толкова тъмно, че Бъкскин не виждаше и на пет крачки пред себе си. Той бавно обиколи хамбара, къщата и външните постройки.
На третата обиколка му се стори, че чу шум откъм хамбара. Измъкна револвера и се занромъква натам. Като приближи, видя черен силует.
— Не мърдай! — изсъска Бъкскин. — Нито инч, или ще надупча жалката ти кожа.
Силуетът замръзна. Лий бавно приближи. Вече можеше да вижда по-ясно и той различи малката фигура. Беше сигурен кого вижда.
— Денис Ламбърд! Какво правиш тук!
— Търсих те. Надявах се, че мога да открия къде е спалнята ти. Имах късмет, че попаднах на теб.
Тя пристъпи и го целуна по устните. Нейните бяха отворени и тя провря езика си, докато той се предаде и също разтвори устните си. Езикът му навлезе в устата й, но в следващия миг Лий се осъзна, отблъсна се леко и дълбоко си пое въздух.
— Денис, това е лудост.
— Още по-добре.
Денис разтвори разкопчаната си блуза и голите й гърди се бялнаха в тъмнината. Тя взе ръцете му и ги постави върху гърдите си.
— О, това е много, много по-добре.
— Как мога да пазя, като се опитваш да ме съблазниш?
Ръката й се спусна към слабините му и тя потърка твърдата издутина.
— Скъпи, не искам да те съблазнявам. Само искам да ме чукаш до сутринта. Може ли да се уреди?
— Ти си безсрамна.
— Нищо подобно. Просто искам да ме чукаш. Точно тук, и сега.
— Тук, отвън, да ни видят всички?
— Не виждам никого. Е, добре, да идем зад хамбара.
Лий почувства, че кръвта му кипва. Членът му набъбваше все повече. Ръцете му сграбчиха големите й гърди, той се наведе и я целуна, тя притисна ръцете му към гърдите си. След това го обгърна, като се притисна плътно към него и се потърка страстно. Лий усети как топлината й преминава в него, сякаш тя самата гореше, огънят близна слабините му, запали ръцете му и мозъкът му се разтопи.
Откъсна се от устните й и я хвана за ръката.
— Не зад хамбара, а вътре, в сеното. Някога чукала ли си се в сено? — Той се помъчи да види лицето й в тъмнината. Протегна ръка и погали голите й гърди. — Извинявай, глупав въпрос. Ела, има малка врата. И пази тишина, не искам половината от хората да дойдат при нас.
Тя се усмихна:
— Ще им кажеш да се разкарат и да си намерят свои момичета.
В хамбара беше още по-тъмно, но те нямаха нужда от светлина. Лий свали дрехата си и искаше да я хвърли върху сеното, но Денис поклати глава.
— Искам да чувствам сеното под гърба и под бедрата си — каза тя меко. — Искам да почувствам ясно всичко от началото до края. Сега ми смучи гърдите.
Бъкскин захапа нежните връхчета. Треперейки цялата, Денис падна в сеното, като го повлече със себе си. Дръпна нагоре полата си и леко изпищя, когато бодливото сено докосна нежното й дупе и бедрата. Ръцете й разкопчаха копчетата и смъкнаха панталоните му.