— Не си ми от голяма полза, Денис.
— Не, но пък добре се чукам. — Тя посегна за блузата си. — По дяволите, изглежда, че хубавото свърши за тази вечер.
— Ти ме измами.
— Харесва ми да те мамя. Ей, ако открия какво е замислил, ще ти пратя бележка. Едно малко момче, на около дванадесет години, ще ти я донесе. Син е на нашия управител. Давам му да пипне циците ми и той е готов да направи всичко за мен.
— Ти си безсрамна.
— Да, но е приятно. Изпрати ме до коня ми. Четвърт миля по-долу е.
Бъкскин я изпрати. После се срещна с Джоди, каза му, че всичко е наред и отиде да спи. Мушна се под одеялото, като все още мислеше за Денис. Каква ненаситница!
СЕДМА ГЛАВА
Рано на другата сутрин Джоди и Лий отидоха в града. Лий остана в магазина на Блекхок, докато Джоди съобщаваше в трите най-големи кръчми на града, че се набират нови работници. Всеки, който искаше работа, трябваше да дойде по обяд в кръчмата „Брокън Епър“.
Джоди посрещаше хората там и ги водеше един по един в уличката, където Бъкскин разговаряше с тях. Той отново ги проверяваше по ръцете и избра тези, които бяха с мазоли и следи от рани. Трябваха му истински каубои, които познаваха занаята.
С Джоди се спряха на четирима нови работници и им казаха да ги чакат на половин миля на север от града. После се отбиха в малка кръчма да обядват.
Само минути след като влязоха, Бъкскин и Джоди вече знаеха новината: шерифът Ламбърд се беше предал на областния прокурор на Айдахо. Делото беше насрочено за следващия ден. Другите двама обвиняеми бяха още в щатския затвор. Щяха да бъдат съдени тримата заедно.
Бъкскин се ухили.
— Утре май ще трябва да идваме в града като свидетели.
— Ти не можеш да свидетелстваш — каза Джоди. — Ще те арестуват по фалшивата обява.
— Да, не мога да свидетелствам. Но ти и другите работници можете. Няма да е трудно да се издаде присъда.
— Съдебните процеси тук са прости — каза Джоди. — Няма заплетени адвокатски речи и увъртания.
— Добре. Колкото по-бързо, толкова по-добре. А, Блекхок каза, че е скъсал около петдесет от онези обяви. От време на време открива по някоя нова и я къса. Досега никой не му е пречил.
— Отлично. Не ни трябват излишни разправии.
Обядваха и излязоха през задната врата на малката уличка, където бяха оставили конете. Двама мъже, които стояха с гръб към вратата на кръчмата, гледаха към конете. Джоди извади револвера и го насочи:
— Искате да си купите хубави коне ли? — полита той.
Мъжете се обърнаха и Лий позна заместник-шерифа Гейдж Ламбърд с красивите му пистолети.
Гейдж не обърна внимание на Джоди.
— Арестуван си, Бъкскин Лий Морган. Предай си оръжията.
Джоди се засмя:
— Шегуваш се, гадно продажно шерифче. Този „Колт“ казва, че никой не е арестуван. Сега искам бавно да разкопчееш пистолетите си и да ги пуснеш на земята.
— Не, Джоди — обади се Бъкскин. — Заеми се с другия и го отведи по-нататък. Гейдж и аз имаме нещо за уреждане и това ще стане още сега.
Гейдж се ухили:
— Знаех, че си тъп, Морган, но не се надявах, че си чак толкова тъп. Готов съм по всяко време!
Другият мъж се беше отдалечил от Гейдж. Щом Джоди му направи знак, той вдигна револвера от кобура си и му го хвърли. Джоди го хвана.
— Точно това ли искаш, Гейдж?
— Абсолютно. Ще взема две хиляди долара и ще се отърва от теб.
— Няма нищо между мен и Мици Роланд. Казах ти го и преди. Само работя за нея за няколко седмици.
— Естествено, това си и мислех, че ще кажеш. Но ти си с нея през цялото време. Видях я как те гледаше. Няма да ти се размине, престъпнико! Ще ти се наложи да извадиш бързо револвера!
Преди години Лий беше научил от един стар стрелец, че ако имаш възможност, трябва пръв да започнеш да вадиш пистолета, защото дори десета от секундата дава голямо предимство. По-бавен стрелец често може да победи по-бърз, ако започне пръв.
И Бъкскин не губи време. Разкрачи се леко, погледна към Гейдж, който беше на десет крачки пред него, и сложи ръка на револвера си. Младият заместник-шериф беше бърз и добре знаеше как да си служи с оръжието, но Бъкскин изтегли оръжието и светкавично го насочи към дясното рамо на противника.
Показалецът му натисна спусъка. Големият куршум излетя и разкъса ръката на Гейдж над лакътя, разби костта и изхвърли парченца от нея през изходната рана. Ръката на Гейдж се завъртя назад и револверът му гръмна, но твърде късно. Куршумът се заби до десния му крак. Гейдж се залюля назад, завъртя се и падна ша колене. С лявата си ръка стискаше дясната. Той изкрещя, а очите му горяха диво.