После изгуби съзнание и заби лице в праха. Викът затихна.
— Ти го уби! — изкрещя мъжът, който беше с Гейдж.
— Не, само му прострелях ръката — каза Бъкскин. — По-добре го вдигни и потърси доктор.
Бъкскин и Джоди се метнаха на седлата. Джоди хвърли пистолета на мъжа.
— Не си прави труд да го използваш — каза той. — Извадих му патроните.
Минаха по две странични улички и през една полузастроена улица излязоха на север от града. Намериха четиримата си нови работници и продължиха към ранчото.
Джоди гледаше Бъкскин със скрито възхищение.
— Не беше ли рисковано да се целиш в рамото или ръката, като имаше пред себе си гърдите му?
— Да, беше рисковано. Но знаех, че е по-бавен и ще мога да се прицеля. Успях.
— А ако не беше?
— Тогава мене щяха да карат при доктора или при гробаря. Човек трябва да рискува от време на време. Не обичам убийствата, особено когато човекът е млад като Гейдж. Има време да се поправи… кой знае. Поне няма да стреля по никого следващите шест месеца.
— Ще дойдеш ли с нас утре в града? — попита Джоди.
— Бих искал, но ще ми трябва фалшива брада и очила. Ще видим. Най-малкото ще бъда при Блекхок, за да знам какво става. Мразя маскировките.
Когато влязоха в двора на ранчото, Мици хукна срещу тях.
— Ламбърд се е предал! — извика тя. — Дойде куриер и донесе съобщение да се явим утре в съда да свидетелстваме.
— Е, значи знаеш добрата вест. Доведох ти и няколко нови работника — каза той и се обърна към четиримата: — Отсега нататък ще приемате нарежданията от мен или от Джоди, когато ме няма. Намерете си места в постройката и се настанявайте. Приберете си конете и амунициите. Утре ще ви разведат из районите на ранчото.
Наложи се да вечерят на две смени.
— Трябва да назначиш готвач — каза Бъкскин. — Преуморяваш се. Какво ще кажеш някой от твоите стари работници да ти помага в домакинството?
Мици се колебаеше.
— Мога да помоля Чарли. Той е по-стар и понякога го чувам да мърмори, като слиза от коня. Може да премине на домакинска работа.
Биха сами в кухнята. Мици го погледна:
— Ще дойдеш ли утре на делото?
— Няма да дойда да свидетелствам, но мисля да вземеш Джоди и някой от работниците, които бяха с нас, когато ходихме да върнем стадото. Ще бъдат достатъчни като свидетели.
— Но ти ще бъдеш в града за всеки случай.
— Ще бъда при Блекхок и той ще ходи да проверява какво става. Доколкото познавам съдиите на запад, сигурно няма да отнеме много време.
— Да, няма и адвокатски трикове — каза Мици. — Справедливост, бърза и понякога безмилостна.
На следната утрин малката съдебна зала в районния съд в Боаз беше претъпкана. Районният съдия чукаше по масата, за да въдвори тишина.
Съдебният пристав прочете обвинението и съдията нареди тримата обвиняеми да станат и да отговорят. И тримата отрекоха вината си.
Районният прокурор, Нийл Варик, и адвокатът на защитата, Ед Джонсън, одобриха дванадесетте съдебни заседатели, които бяха назначени от районния секретар. Те всички бяха местни граждани и някои от тях вече бяха избирани за съдебни заседатели, затова не им зададоха въпроси.
Варик извика пред съда най-напред Джоди и той бързо разказа как бе открита кражбата и как петимата от „Бокс Ер“ проследили добитъка на четири мили навътре в района на „Блек Кетл“ и открили шестима мъже, които слагали други знаци на телетата.
— Какво точно правеха тези мъже? — попита прокурорът.
— Заличаваха знаците „Бокс Ер“ и жигосваха животните с нов знак Б-К.
— И това е знакът на ранчото „Блек Кетл“, притежавано от Исая Ламбърд?
— Да, сър. Точно така.
— Когато открихте огъня и вашия добитък, какво направихте?
— Дадохме един изстрел към хората, казахме им, че са обградени, и тръгнахме към тях. Четирима мъже избягаха. Двамата, които бяха в светлината на огъня, се предадоха.
— И един от тях беше ранен? — попита прокурорът.
— Да, един беше прострелян с пушка в крака.
— Този човек в залата ли е днес?
— Да, сър. Това е човекът с превръзка на крака на скамейката на обвиняемите.
— Да се запише, че свидетелят разпозна Зен Франклин — прокурорът направи пауза. — Кой беше другият човек, когото хванахте в момент на кражба и премаркиране на телетата от „Бокс Ер“?
— Това е другият мъж на скамейката на обвиняемите, с мустаците и кестенявата коса. Не му зная името, но той беше вторият.
— Да се запише, че обвиняемият Ричард Хортън беше разпознат от свидетеля.
Районният прокурор погледна бележките си.
— Сега, Джоди, казваш, че ти всъщност не си видял тези двама мъже да крадат добитъка, но когато сте ги пленили, те са признали това. Какво казаха?