— Хортън, този, който не беше прострелян, каза, че са имали заповед от шефа си, Исая Ламбърд, да преминат граничната линия между районите на двете стопанства и да доведат стадото от около сто бичета, готови за пазара, от района на „Бокс Ер“.
— Каза ли мистър Хортън, че те работят като каубои за Исая Ламбърд?
— Да, сър. Каза. Каза, че работи за Ламбърд от две години.
— И Исая Ламбърд му е заповядал да откраднат добитъка от „Бокс Ер“ и да го маркират със знака Б-К?
— Да, сър, точно това ми каза.
Когато шерифът Ламбърд беше призован от защитата, той разказа съвсем друга история.
— Мистър Ламбърд, вие притежавате ранчото „Блек Кетл“. Вярно ли е?
— Да, сър. Построил съм го от нищо за десет години.
— Вие ли ръководите ранчото през цялото време?
— Не, сър. Повечето от работата съм оставил на управителя, той е и мой домакин. Той взема ежедневните решения и се грижи за снабдяването.
— Колко време прекарвате в ранчото?
— Аз съм на редовна служба като общински служител. Понякога ходя в ранчото в края на седмицата, когато имам свободен ден.
— Бяхте ли в ранчото в деня, когато тези телета от „Бокс Ер“ са били отклонени във вашия район?
— Възразявам, ваша светлост — каза районният прокурор Варик. — Отклоняване в района не е точната дума и предполага изказване на мнение от страна на свидетеля.
Съдията се намръщи:
— Съгласен съм. Мистър Джонсън, поставете отново въпроса си.
— Бяхте ли в ранчото в деня, за който говориха двамата бивши ваши работници?
— Не, сър. Не бях.
— Защо сте толкова сигурен?
— Този ден имаше сбиване с ножове. Един пиян в бара извадил нож на едно от момичетата. Тя беше много зле. Случаят ми отне целия ден и половината от въпросната нощ.
Сега районният прокурор не можеше да каже нищо срещу версията на собственика. В заключителното си слово прокурорът Нийл Варик силно наблегна на мисълта, че Ламбърд лъже, за да спаси кожата си. Той притежаваше и стопанисваше ранчото. Много пъти е бил там за цели седмици и често е бил обвиняван, че отделя повече време за ранчото си, отколкото за шерифските си задължения.
Когато два часа по-късно съдебните заседатели влязоха, беше почти четири след обяд и всички бяха уморени. Отговорникът на дванадесетте съдебни заседатели прочете единодушната присъда.
Съдията се изправи срещу обвиняемите и произнесе:
— Мистър Ламбърд, вие сте признат за невинен и сте свободен да си отидете. — Той спря погледа си на двамата мъже. — Вие сте признати за виновни. Казвате, че сте изпълнявали заповед под заплахата, че ще изгубите работата си, а изпълнявайки тази заповед, сте нарушили законността. Осъждам всеки от вас на двадесет години труд в най-близкия каторжен затвор. Присъдата да включва и времето, вече прекарано под арест. Съдът се закрива.
Блекхок тичешком се върна в магазина и разказа на Бъкскин какво се беше случило.
— Очакваше се. Адвокатът на Ламбърд си е заслужил парите, а и съдебните заседатели са си заработили това, което са получили от Ламбърд. Дали ще е трудно да поговоря поотделно със съдебните заседатели?
— Изобщо не е трудно. Най-добре да почакаме, докато се стъмни. Познавам ги всички, освен един. Нов е в града. Но ще имам името му преди вечеря.
Мици с двамата работници пристигнаха в седларския магазин. Бъкскин им благодари за свършената работа.
— Мици, трябва да остана в града довечера и да поговоря с някои хора. Вие тримата се върнете в ранчото, така че никой да не подозира, че съм тук. Купете кожени ремъци или нещо друго от магазина и вървете.
Бъкскин изчезна зад задната завеса, когато един човек влезе през входната врата. Клиентът огледа, попита за седло и излезе.
Малко след това Мици излезе заедно с двамата работници, след като предупреди Лий да се пази. Джоди искаше да остане, но Бъкскин каза, че най-добрият помощник тази нощ щеше да бъде Блекхок.
Първият човек, когото Бъкскин срещна вечерта, беше един баптистки проповедник. Той беше избран от районния секретар аа съдебен заседател и смяташе това за свое гражданско задължение.
— Оставете кесаревото кесарю — заключи проповедникът.
— Някой потърси ли ви преди процеса? Някой предложи ли ви пари, за да гласувате по един или друг начин? — попита Бъкскин.
— Не, сър. Аз не бих търпял подобно отношение. — Той замълча. — Разбирам какво искате да кажете, но понеже съм божи човек, сигурно не са посмели да ми предложат. Да. Сигурно е така.
Другият от заседателите беше Лани Таблер. Когато се вмъкнаха в къщата му, без да почукат, завариха Лани почти готов с опаковането на багажа си. Той подскочи, когато Блекхок отвори вратата на спалнята и безшумно пристъпи вътре.