— Проклет индианец! — изруга той. Бъкскин мина покрай Блекхок и зададе същите въпроси като на проповедника.
— По дяволите, не, никой не ми е предлагал пари! Това е незаконно, а и нямаше време за това. Избраха ни само два часа преди да почне процесът. Е, някои снощи може и да са били посетени, но аз не съм.
— Колко ти предложиха, мистър Таблер? — попита Бъкскин.
— Изобщо не съм длъжен да слушам това. Напуснете къщата ми веднага!
— За къде се стягаш?
— Брат ми се разболя в Шейен. Трябва да ида там да му помогна в магазина.
— Кесията ти май че е издута, мистър Таблер. Чудя се колко пари си изтеглил от банката за път…
Бъкскин взе портфейла му от шкафа и го отвори. Пачка банкноти изпадна на леглото. Таблер посегна към нея, но големият нож на индианеца опря в гърлото му и той се отпусна назад.
Лий преброи парите.
— Петстотин и осемдесет долара. Значи цената на съдебен заседател се е вдигнала. Сега тръгваш, Таблер, но не към Шейен. Ще идем да си поговориш с районния прокурор.
Същата нощ Бъкскин и Блекхок откриха още трима съдебни заседатели, които имаха в себе си пачки с пари и се готвеха за път. До полунощ Лий ги беше натикал и заключил в една странична стаичка в канцелариите на районния прокурор. Прокурорът каза, че ще ги държи там тази нощ, а на сутринта първата му работа ще бъде да ги затвори в ареста и да повдигне нови обвинения срещу шерифа Ламбърд за намеса в работата на съдебните заседатели и подкуп. Бъкскин и Блекхок вървяха по пустата главна улица към магазина на индианеца, над който бяха стаите, в които той живееше. Само три кръчми бяха още отворени. Блекхок забави, когато минаваха покрай последната осветена с фенери кръчма, сви в съседната тъмна уличка и дръпна Бъкскин след себе си.
— Струва ми се, че имаме компания — прошепна той. Почакаха малко и Блекхок внимателно погледна иззад ъгъла. Нямаше никого. Тротоарът беше пуст.
Те продължиха към магазина, отключиха и влязоха вътре.
Блекхок едва беше запалил фенера, когато входната врата с трясък се отвори и Слаш Уейд изпълни рамката й, като насочи револвер към двамата мъже.
— Добре, добре. Нашето абсурдно червенокожо човешко подобие се е сдружило с нещастното бяло човешко подобие. От дълго време чакам да си уредя сметките с теб, Морган. Изглежда, че това време вече дойде. — Той размърда огромния си револвер. — Джентълмени, пуснете железата на земята, пистолетите, искам да кажа. Бъкскин, не забравяй големия и мъничкия, дето го криеш. Ти, червения, пусни тая кама долу, бавно и красиво. Хайде, мърдайте, преди да съм изгубил търпение и да съм почнал да стрелям.
ОСМА ГЛАВА
Мъжът с пистолета се прицели в Бъкскин и се ухили:
— В случай, че не знаеш кой съм аз, лайно такова, аз съм Слаш Уейд. Чух какво си направил с Гейдж. Гръмнал си го от засада, точно както прави куче като теб. Сега малко ще огладим нещата.
— Не беше от засада — каза Бъкскин. — Имаше човек с Гейдж, когато го срещнах. Беше честен бой. Гейдж беше само малко по-бавен.
Уейд отново се ухили:
— Отлично, по дяволите! Става интересно. Сега аз ще науча, че съм по-бърз от Морган. Обикновено тези игри не ги играя. Гейдж и аз стреляхме по бутилки, да видим кой ще пръсне пръв бутилката. Аз почти винаги печелех. Така че съм по-бърз от Гейдж. По-бърз от всеки в тази шибана област.
— Което те прави главния главорез на шерифа, нали? — попита Бъкскин.
Слаш се засмя:
— Знае се, че от време на време върша някоя работа за шерифа. Обикновено не използвам пистолети, само кротко убеждение.
— Наистина, носи ти се славата из града — забеляза Бъкскин. — И сега ще ме застреляш и ще обявиш, че си по-бърз от мен? Няма свидетели. А защо това да не стане на главната улица, за да те види половината град?
— Аз не работя така. По дяволите, имам си добра репутация. Всичко, което искам, е да се върши работа.
— Работа, която ти е възложил шерифът Исая Ламбърд, нали? — попита Блекхок.
— Може би, а може би не. Не е твоя работа, гаден индианец — каза Слаш с ярост, но не сваляше очи от Бъкскин.
— Наистина ли искаш да ме пробваш, Слаш? Ако искаш, нека идем в кръчмата, да намерим свидетели и да го направим както Трябва.
Огромният мъж с пистолета се намръщи, очевидно обмисляше предложението. Накрая тръсна глава:
— Не, готвиш някакъв номер. Няма да си изпусна предимството. Ти, индианецо, легни на пода в ъгъла. Морган, иди до входната врата, аз ще съм тук. Това са осем крачки. Никой не пропуска от осем крачки. Който изтегли първи, печели. Другия го погребват. Мърдайте, докато не съм размислил.