Двамата отидоха до посочените места. Бъкскин застана с леко разкрачени крака и с ръката над кобура.
Слаш отстъпи три крачки и прибра револвера си в кобура.
— Веднага щом си готов, можеш…
Бъкскин измъкна колта и стреля. Двата изстрела бяха дадени почти едновременно, но петлето на пистолета на Бъкскин удари частица от секундата по-рано. Когато ръката му вадеше оръжието, Бъкскин направи стъпка напред с левия си крак, поставяйки го пред десния в една линия с него. В същото време обърна лявото си рамо напред. Така той застана странично на Слаш.
Бъкскин по-скоро почувства, отколкото чу изтрещяването на пистолетите в малката стая. Звукът го оглуши. Той усети въздушната вълна от куршума на Слаш, който профуча край рамото му през мястото, където би се намирало сърцето му, ако не се беше обърнал и пристъпил напред.
През бученето в ушите си Бъкскин чу див рев. Слаш бе срещнал куршума му с гърдите си, олюля се назад, изгуби равновесие, стовари се върху тезгяха и падна зад него.
Беше мъртъв, когато Бъкскин коленичи до него. Той прекара ръка през лицето си:
— Проклет глупак! Нямаше друг начин.
Блекхок кимна:
— Беше доста бърз. Почти колкото теб. Никога преди не съм виждал тази стъпка напред. Ти усети ли куршума му?
— Да го усетя? Мина край рамото ми на не повече от инч. Ако не бях мръднал, сега и двамата щяхме да сме мъртви.
— Да го изнесем отзад. Ще го изкарам някъде навън, на миля от града, и ще го закопая.
— Не можем ли да кажем, че е при самоотбрана? Не трябва ли да идем при прокурора?
— Не сега. Имаш достатъчно неприятности.
— Прав си. По-добре е да се прибера в ранчото.
След два часа Лий беше в ранчото. Почука на прозореца на спалнята на Мици и тя веднага се показа.
— Всичко наред ли е? — попита тя. Вдигна прозореца и се появи по тънка нощница, с дълбоко деколте. Тя се сви и седна на перваза. На лунната светлина Лий можеше да види голите и гърди. Тя, изглежда, нямаше нищо против.
Той й разказа накратко за предизвикателството на Слаш Уейд и как е завършило всичко.
— Тръпки ме побиват само като си помисли за това. — Мици протегна ръка и докосна лицето му. Прекара ръка по бузата му и я зарови в русолявите му коси. — Искаш ли да влезеш за малко да поговорим?
Бъкскин се усмихна:
— Не мисля, че е добра идея… както си облечена.
— Ако те смущава нощницата, мога да я сваля — кафявите й очи заблестяха.
Лий поклати глава.
— Не е така. Не че не изглеждаш апетитна, просто не е редно. По-добре да вървя да спя.
Той вдигна ръка и дръпна прозореца. Тя неохотно се размърда, показвайки му отново стегнатите си, тежки гърди през деколтето на нощницата.
Но тази вечер Лий дълго не можа да заспи.
На следващата сутрин, малко след единадесет, в „Бокс Ер“ влетя ездач. Мъжът скочи от коня и почука на задната кухненска врата. Подаде на Мици писмо.
Когато тя го прочете, хукна към корала, където мъжете се мъчеха да укротят един див кон, който бяха хванали край хълмовете. Бъкскин я посрещна и тя размаха писмото.
— От Блекхок е. Има съобщение, че „Бокс Ер“ ще се продава на търг по разпореждане на шерифа, за изпълнение на съдебно решение срещу имота поради неизплатени данъци. Това не може да бъде! Никога не съм получавала съобщение, че дължа някакви такси. Татко ме предупреждаваше да плащам всички данъци и такси точно на деня.
— Най-добре да се върнем в града — каза Бъкскин. — Ще оседлая коня ти. Трябва да видим Блекхок. Може би ще имаме неприятности.
Двамата яхнаха конете си и препуснаха към Боаз. Когато влязоха в града, Бъкскин видя едно от съобщенията върху една къща, скъса го и го подаде на Мици. Тя го прочете и му го върна.
— Търгът ще се състои пред съда, в три часа този следобед. Имаме малко време. Аз ще се видя с Блекхок. Ти иди при районния секретар и му кажи, че никога не си получавала каквото й да е съобщение. Взе ли със себе си банковите чекове и платежните разписки?
Тя кимна:
— Бъди внимателен, Лий Морган. Тези обяви за издирване са все още в много джобове и Шерифът не ги е отменил.
Бъкскин премина през няколко улички и се озова на гърба на седларския магазин. Когато влезе, завари Блекхок с насочена срещу вратата ловна пушка. Като го видя, индианецът, кимна и свали оръжието.
— Случиха се някои неща. Тук идва прокурорът. Каза, че работи но обвиненията срещу шерифа, но ще му отнеме време, може би до утре. Съдията трябва да подпише няколко заповеди, а той е извън града.
— И така, той може ли да спре търга, който шерифът организира?
— Не и с доказателствата, които сега има. Говорих с щатския данъчен инспектор. Беше нервен като стара квачка. Сто на сто е взел пари от Ламбърд, за да стъкми тази работа. Не зная как е уредил всичко за шерифа, но почти се подмокри, докато му задавах въпроси.