— Сметката, която не е платена, е сто двадесет и осем долара — каза Бъкскин, като гледаше съобщението. — Доста пари. Виждал съм такива търгове. Шерифът прави първото залагане за сумата, която имотът дължи. В някои случаи щатът взема някаква сума над дължимата, но в повечето щати законният собственик взема сумата, която е наддадена над дължимата, и имотът преминава във владение на новия собственик, който е спечелил търга.
— Тъй че някой може да купи цялата ферма „Бокс Ер“ за сто двадесет и осем долара? — попита Блекхок.
— За съжаление, повечето закони са написани така, че да те накарат редовно да си плащаш данъците.
— Тя може ли да спре търга, като плати сега? — попита Блекхок.
— Изглежда разумно, но в повечето случаи не става. Вече е твърде късно и процедурата по търга трябва да се проведе.
Блекхок тръсна глава:
— Досега трябваше да съм се научил да разсъждавам като белите, но все още не мога да проумея как един човек може да притежава земята. Това е Майката Земя. Как някой може да притежава нещо, което е било тук стотици, дори хиляди години. Земята трябва да принадлежи на всички.
— Разбирам какво казваш, но светът на белия просто не е устроен така. А има ли някаква реакция за Слаш Уейд?
Индианецът продължи да работи седлото и поклати глава:
— Едва ли някой ще го намери. Не се тревожи за това. Не е голяма загуба за града. Само шерифът ще съжалява, никой друг.
— Да си видял разлепени нови обяви за издирване или още ловци на награди? — попита Бъкскин.
— Видях две тази сутрин. Използвах ги да си запаля огъня.
Бъкскин крачеше напред-назад в малкия магазин. Блекхок се усмихна:
— По-добре иди и се разходи навън, преди да ми изтъркаш дъските.
— Трябваше да ида с Мици, за да се срещна с районния секретар и с данъчния инспектор, но мисля, че нямаше да е много умно.
Блекхок само му се усмихна.
— Добре, добре. Отивам да се разтъпча по главната улица — каза Бъкскин.
— Дръж шапката ниско над очите, бели човече, и си пази скалпа. Може някой да те познае.
Бъкскин излезе от магазина и тръгна по главната улица на Боаз. Видя повече от дузина нови магазини, които не бяха там преди дванадесет години, когато беше напуснал града. В един се продаваха само мъжки дрехи. Лий не можеше да повярва, че тук, в дивия Айдахо, може да има магазин за мъжка мода.
Мина покрай една кръчма и му се прииска да влезе вътре, но устоя на изкушението да изпие чаша бира. Съвсем наблизо беше сградата на съда. Бъкскин мина от другата страна на улицата и се загледа във витрината на агенция за търговия с недвижими имоти. Той не знаеше дали е държавна агенция, която регистрира продажбите на земя, или беше местен предприемач, който се опитва да търгува със земя и къщи.
Лий тъкмо щеше да се обърне, когато един мъж до него го извика по име:
— Морган! Бъкскин Лий Морган. По дяволите, това си ти и аз ще съм с две хиляди долара по-богат.
Стоеше на десет крачки от Лий и държеше ръката си на бедрото, върху излъскан от употреба револвер.
— По-богат или мъртъв — каза Бъкскин.
Човекът беше висок почти колкото Бъкскин, слаб и жилав. Носеше ниско нахлупена изтъркана каубойска шапка, изтъркани джинси и яке.
— Там, откъдето идвам, приятел, истинските мъже доказват думите си с действия.
— Какво можеш да предложиш?
Лий въздъхна. Половин дузина мъже и три жени се бяха събрали да наблюдават малката драма.
— Преди да направиш нещо глупаво, позволи ми да ти демонстрирам нещо. Намери един камък, колкото юмрук, или буца пръст. Дръж я настрани с изпъната ръка, на височината на рамото си, и я пусни. Веднага щом я пуснеш, ще изтегля пистолета и ще стрелям. Ще пръсна буцата, преди да стигне земята.
Човекът с тъмната шапка подсвирна.
— Хайде бе. Никой не може да направи това. Никой не може да изтегли револвера и да стреля толкова бързо, камо ли да уцели толкова малка мишена.
— Намери една буца или изчезвай! — каза рязко Бъкскин. Гласът му беше дрезгав от ярост и напрежение.
Едно малко момче изтича и подаде на каубоя буца пръст, голяма колкото юмрук. Мъжът погледна буцата, после Бъкскин.
— Ще идем ей там, в уличката, за да не пострада някой — каза каубоят.
Двамата тръгнаха. Мъжът поклати глава и каза:
— Стрелецо, ако можеш да пръснеш буцата с тази дяволска бързина, ще си свия палатката и ще изчезна. Няма да чуеш и една дума повече за мен.
— Дръж я настрана — каза Бъкскин. Разкрачи малко крака и постави дясната си ръка на колта. — Пускай когато искаш.
Каубоят пусна буцата почти веднага. Тя се устреми към земята. Бъкскин измъкна револвера и стреля. Куршумът му пръсна буцата, когато тя беше на един фут над земята. Вълна от възторжени възклицания дойде от зяпачите. Бъбривият каубой с тъмната шапка погледна за момент облачето прах, поклати глава, обърна се и се отдалечи.