— Как го правиш, мистър? — попита едно десет-дванадесетгодишно момче.
— Практика, малкия, много, много практика. Надявам се никога да не ти се налага да практикуваш толкова много с револвер.
Бъкскин продължи разходката си. Никой повече не го закачи. Пред съда срещна Мици, която тъкмо излизаше от сградата.
Бъкскин я хвана за ръката:
— Какво стана?
— Той каза, че е вече късно да платя. Секретарят не може да направи нищо, за да спре търга. Каза, че единствената ми възможност е да спечеля търга и да откупя обратно собствената си ферма.
— Значи зависи от това, кой наддава срещу теб. — Бъкскин се усмихна. — Може би няма да има толкова много хора в три след обед. Хайде да идем да хапнем, както казват в Сан франциско, и ще обмислим положението.
Обядваха в малко ресторантче. Бъкскин беше седнал на стола до стената и можеше спокойно да наблюдава пространството пред себе си. Гледаше към вратата и преценяваше всеки, който влизаше, но този път нямаха неприятности.
След обяда се върнаха в кожарския магазин.
— Чух, че си забавлявал хората на улицата с тарикатска стрелба — каза Блекхок.
Бъкскин сви рамене.
— По-добре, отколкото да убия някого. Понякога пропускам и не излиза толкова ефектно.
Мици вдигна вежди и Бъкскин й разказа какво се беше случило.
Около три следобед Бъкскин, Мици и Блекхок пристигнаха пред сградата на съда. Там имаше само трима души, които чакаха за търга. Мици ги огледа един след друг, после се приближи към единия и започна да му обяснява ситуацията. Човекът сви рамене. Следващият, с когото Мици говори, се ядоса на районния секретар, който беше направил толкова глупава грешка.
В три часа шерифът излезе от съда с папка в ръка и я вдигна:
— Дами и господа, събрани сме днес тук, за да предложим на открит търг, поради неизплатени задължения, имота, познат като ранчото „Бокс Ер“, който все още е притежание на Клод и Мици Роланд. Първоначалната сума е равна на размера на задълженията — сто двадесет и осем долара. Чувам ли откриващо предложение?
— Един момент — извика Мици. Тя се качи на стъпалата. — Аз съм Мици Роланд, собственичка на „Бокс Ер“. Искам всеки да знае, че тук се върши мошеничество и в нарушение на всякакви закони. Районният данъчен инспектор никога не ми е изпращал съобщение, че дължа някакви данъци, а районният секретар каза, че изобщо не знаел, че сроковете за плащане на задълженията ми изтичат. Каза, че обикновено общината налага глоба за ненавременно изплащане на сметките и ги представя отново. Това също не беше направено. Тук има заговор, за да ми откраднат ранчото. То струва много повече от сто двадесет и осем долара и шерифът и данъчният инспектор го знаят. Това е незаконен търг и шерифът ще бъде отново арестуван за противозаконни действия. Търгът може и да се състои, но Ламбърд ще влезе в затвора.
— Достатъчно, мис Роланд! — извика шерифът. — Нито една дума повече, или ще накарам заместник-шерифа да ви отстрани. Кой ще открие залаганията със сто двадесет и осем долара?
— Аз давам толкова — чу се глас от едната страна. Бъкскин се придвижи нататък. Около стъпалата се бяха събрали тридесетина човека.
— Имаме предложение за сто двадесет и осем долара. Кой дава сто и петдесет?
— Давам сто двадесет и девет долара — викна Мици. Шерифът не й обърна внимание.
— Беше направено ново предложение — чу се глас отзад. — Трябва да го отбележите.
— Казах, давам сто двадесет и девет долара — извика Мици отново.
Шерифът се намръщи:
— Добре, имаме един долар повече. Наддавайте.
— Сто и петдесет — отново се чу младежки глас отстрани. Бъкскин вече беше забелязал кой наддава и бързо зае място до него. Това беше Гейдж Ламбърд. Ранената му ръка бе провесена през врата на бяла превръзка. Бъкскин се приближи плътно до него откъм здравата му страна и го притисна, като опря в ребрата му малък деринджър с две цеви.
— Сто петдесет и един долар — извика Мици. Шерифът отбеляза новото предложение с лека усмивка и кимване и погледна към сина си.
— Други предложения?
Гейдж Ламбърд зяпна да каже нещо, но Бъкскин го мушна по-силно с пистолетчето и изсъска в ухото му:
— Да не ти е омръзнал животът, момче? Мога да те застрелям и да изчезна за секунди, и никой няма да разбере кой те е убил.
Гейдж замълча.
— Имаме предложение за сто петдесет и един долара за ранчото „Бокс Ер“ с приблизително шестстотин глави добитък. Има ли друго предложение?