— Няма — чу се гласът отзад.
— Друго предложение за този ценен имот, моля!
— Ти наддавай, шерифе, преди да те натикат отново в затвора — викна трети веселяк.
— Аз печеля! — извика Мици.
— Кажи, че е продадено, шерифе, или ще го кажем вместо теб. — Гласът беше на Блекхок, който веднага се скри, щом шерифът погледна нататък.
— Добре. Сто петдесет и един: първи път… втори път… Продадено за сто петдесет и един долара. Идете при районния секретар да платите и да уредите документите си.
Шерифът слезе по стълбите и се запъти към сина си. Гейдж стоеше там, където си беше, но Бъкскин вече не беше до него, даже не се виждаше наоколо.
— Какво стана, по дяволите? — изсъска шерифът. — Какво ти стана?
Когато шерифът и раненият му син се отправиха към канцелариите, само още няколко души се въртяха наоколо. Един от тях беше Бъкскин Лий Морган, който се подсмихваше доволен, като гледаше как шерифът още малко и ще се нахвърли на собствения си син.
Половин час по-късно тримата приятели се срещнаха в магазина на Блекхок. Мици беше платила сто петдесет и два долара и беше взела фактура и документ за законно прехвърляне на собствеността й. Сега ранчото беше записано само на нейно име.
Още нищо не се бе чуло за Слаш Уейд.
— Може би още никой не го е намерил — каза Блекхок.
Мици мрачно поклати глава:
— Нека да не си търсим белята. Имаме доста работа във фермата. Трябва да се заемем с нея.
Тя се приближи и сърдечно прегърна индианеца. Той смутено се отдръпна и отстъпи назад. Изчерви се като момиче и се чудеше къде да си дене ръцете.
— Благодаря, Блекхок. Дължа ви толкова много, момчета. Мисля си, че трябва да вземем и Блекхок на заплата.
Индианецът се направи на изненадан:
— И мен? Искаш да кажеш, че на този нехранимайко му се плаща, за да помага на красиво момиче като теб?
Всички се засмяха. Мици й Бъкскин излязоха през задната врата в двора, където бяха оставили конете си.
— За два часа ще сме в ранчото, което сега е изцяло мое. Ще уточним задачите и ще разпределим хората. Охо, с осем човека работата е удоволствие.
Известно време яздеха мълчаливо. После Мици цриближи и докосна Лий по рамото.
— Бъкскин Лий Морган, отново ти благодаря за помощта. Ако те нямаше, Гейдж щеше да вдигне цената до небето и ранчото щеше да ми струва хиляди долари.
— Красива госпожице, единствената награда, която желая, е да видя още веднъж прекрасната ти усмивка и да зная, че си щастлива в стария „Бокс Ер“. Сега да се прибираме вкъщи.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Утрото в „Бокс Ер“ настъпи ярко и чисто. Бившият кравар, а сега кухненски работник, помогна на Мици да приготви закуската, изтърпя подигравките на другите трима стари работници и се зае с почистването, след като закуската свърши.
Мици, Джоди и Бъкскин определиха какво трябва да се свърши през деня, Бъкскин и Джоди си разделиха хората и всеки замина начело на групата си.
Някои от стадата трябваше да се преместят от ниските райони на по-високите пасища, където тревата щеше да бъде зелена до късно през есента. Работата им отне по-голямата част от деня. Когато се върнаха вечерта, Джо-ди каза, че отново е намазал с мехлем болната крава и е преброил кравите и телетата.
След вечеря Чарли отново се зае със съдовете. Мици каза на Бъкскин, че иска да говори с него около осем часа в кабинета си. Тя беше започнала да нарича така старата бърлога на баща си, където той държеше всички документи за имота и книгите за сметки, които представляваха цялата история на ранчото.
Бъкскин се разходи из двора, за да раздвижи краката си, схванати след дългата езда, и тръгна към Мици точно в определеното време.
Мици вдигна очи от книгата за сметки и се усмихна, като го видя да влиза.
— Обичам точните хора — каза тя и започна да говори за намерението си да премести всичките си стада по-високо в северните райони, за да могат до зимата животните да бъдат в най-далечните пасища и все още да намират достатъчно зелена трева.
— Само трябва да зная кога точно да започна да ги прибирам обратно — каза тя. — Помня, че татко го правеше в зависимост от това, какво ще се случи лятото. Той знаеше и точно кога да окоси тревата покрай потока, там, където той се разлива през пролетта. Можем да го окосим и със сърпова косачка. Преди седмица видях една в града — чисто нова. Работи по-бързо от шест човека с коси. Нямам понятие колко струва.
— Ще косиш сено и ще го прибираш в хамбара, за да храниш животните през зимата, когато снегът им стигне до корема и не могат вече да го изравят, за да стигнат до тревата под него, нали?