— Да. Спомням си, че татко е правил това два пъти. Казваше, че е спасил половината от стадото си по този начин, иначе животните щели да измрат от глад.
— Тежка работа е да мъкнеш сено от пасищата.
— Имаме плъзгачи за шейните. Можем да ги сложим на две от нашите каруци, с които превозваме сено. Те са големи и събират голямо количество сено.
— Може и да стане — каза Бъкскин. — Кога обикновено пада първият сняг тук?
— Първият, който се задържа, е обикновено към края на ноември.
— Значи искаш да прибереш повечето от говедата тук преди декември. Редът трябва да е обратен на този, по който ги изпращаме.
— Да го направим сега, докато си още тук — предложи Мици и двамата се заеха с разпределянето. Когато свършиха, беше почти десет часът.
— Добре. Засега стига. — Протегна се Мици. — О, искам да ти покажа нещо. Снимка на баща ми. Искам да научиш нещо за него. Той създаде това ранчо от нищо.
— Къде е снимката?
— А, беше тук, но я преместих. Ела, ще ти я покажа.
Те излязоха от кабинета, минаха през малкия хол и спряха пред нейната спалня. Мици видя, че Лий се поколеба на вратата, но продължи, сякаш нищо не е забелязала:
— Един пътуващ фотограф му я направи. Доста добра е.
Бъкскин влезе в стаята и погледна снимката, която Мици му подаде. Момичето се приближи плътно до него, прегърна го леко, повдигна се и го целуна по устните. Целувката беше много кратка.
— Лий, много мислих за последните ни целувки. Неприятно ли ще ти е, ако опитаме пак?
Бъкскин й се усмихна. Гърдите й плътно се притискаха към него, ръцете й го обгръщаха.
— Напротив, приятно ще ми е, но първо да оставя снимката. — И той остави снимката на шкафа. Обръщайки го плътно с ръце, Мици поднесе устните си за целувка. Той я целуна силно, като я притисна към гърдите си, и тя деко изстена. Лий я пусна и се вгледа в очите Й, когато устните му се отделиха от нейните.
— О, боже! — въздъхна тя. — Това беше чудесно. Нека го направим пак.
Сега тя се повдигна и го целуна по устните силно и лекичко го ухапа. След това разтвори устни и езикът й се вмъкна в устата му. Изведнъж коленете й се подкосиха и тя увисна на врата му. Лий не беше подготвен и двамата паднаха на леглото. Беше доволен, че леглото издържа. Без да откъсва устни от неговите, тя хвана ръката му и я вдигна към гърдите си.
— Погали ме малко. Толкова те желая, че чак ме е страх — прошепна пламенно.
Той помилва нежно гърдите й, после разкопча едно копче на блузата й и мушна ръка под нея. Мици не носеше нищо отдолу и той усети топлите й гърди. Зърната им пулсираха.
— О, господи! О, скъпи! Когато ме докосваш така, ми се иска да…
Преди тя да успее да довърши, тялото й се разтърси от чувствена тръпка. Сякаш хиляди електрически искрици преминаха през нея, изгаряйки я цялата. Стон, изпълнен с наслада, се откъсна от гърдите й.
Мици погледна към Лий с широко отворени очи, почувствала парещия гъдел на желанието. Ръцете му я галеха нежно и ласките му я потапяха в неизпитвано досега блаженство. Тя трепереше и се извиваше и когато сладостното усещане отзвуча, усмивката й беше толкова щастлива, че той не се сдържа и я целуна. Устните му едва я докоснаха и усмивката й стана още по-прекрасна.
— Бъкскин, искам да сваля всичките си дрехи, да сваля и твоите, да останеш с мен цялата нощ и да ме научиш как се прави любов.
Бъкскин я остави и стана:
— Ти си девствена, нали, Мици?
Тя кимна:
— Но аз искам да правя любов с теб. Искам да ми покажеш какво да правя и как да го правя. Искам да науча всичко, което трябва да се знае за секса и за мъжете, и как да направя един мъж щастлив.
Бъкскин отстъпи назад.
— Това са неща, които ще научиш със съпруга си. Най-добре за двама ви е да се учите заедно, но това няма да съм аз. Аз съм тук само за кратко.
— Не ме е грижа. Искам те сега. Не разбираш ли?
— Да, сладка Мици. Разбирам много повече, отколкото си мислиш. Затова излизам от стаята, иреди да сме стигнали твърде далеч. Ти вкуси малко от секса. Сега запази усещането в себе си и се наслаждавай на това, което чувстваш. Съживявай го отново и се радвай, без да бързаш, спокойно. Всичко ще дойде с времето си. — Той пристъпи към вратата. — Най-добре е да вървя да спя. Утре ни чака дълъг ден. Лека нощ и щастливи сънища.
Лий излезе от стаята и затвори вратата.
На сутринта, точно след закуска, в ранчото пристигна момче на не повече от шестнадесет години. Конят му беше запенен и дишаше тежко. Момчето го спря и скочи от седлото.
Лий му подаде канче вода и когато момчето вече можеше да говори, произнесе на пресекулки:
— Имам съобщение от Блекхок. Той е в затвора. Каза да ти предам, че е обвинен заради някакво момиче, което той се кълне, че никога не е виждал. Моли да дойдеш веднага и да му помогнеш, защото ще го осъдят и ще го обесят.