Джоди вече беше на пасището с четирима работници и Лий тъкмо се приготвяше да отиде при тях, но явно този ден щеше да има работа в града. Той попита момчето дали вече е закусвало. То поклати отрицателно глава и Лий го хвана за ръката и го поведе към кухнята. Вътре извика на Чарли.
— Една стабилна закуска за момчето! Къде е Мици?
— Отиде в стаята си преди няколко минути — каза Чарли и погледна младия човек: — Обичаш ли яйца и пържени филийки?
Момчето кимна.
Лий прекоси кухнята и се забърза към стаята на Мици. Почука и веднага чу гласа й:
— Влез.
Като чу какво се е случило, тя веднага започна да събува работните си панталони, които току-що бе навлякла. Бъкскин тръгна към вратата.
— Ще оседлая конете. Бъди готова да тръгнем след пет минути.
Два часа и половина по-късно Бъкскин и Мици влязоха в Боаз и се спряха до сградата на районния съд. Завързаха конете си на ко-невръза.
Бяха се разбрали Мици да влезе в канцелариите на шерифа и да разбере подробности по обвиненията. После щеше да се върне при Лий и двамата щяха да решат какво да правят.
Когато влезе при заместник-шерифа, той й показа оплакването, подписано от Артур Денли. Той обвиняваше Блекхок, че е задявал дъщеря му, Опал Денли, която била на четиринадесет години. Заговарял я в тъмнината близо до дома й, галел я и правел недвусмислени намеци. Пускал я чак когато започвала да вика. Бяха посочени дори дните, когато се e случвало това — съботните вечери на три последователни седмици.
Не й бяха позволили да види Блекхок, който беше в затвора без право на пускане под гаранция до процеса, който щеше да се състои на следващия ден. Мици си спомни, че познава момичето. Беше я виждала в училище. Беше с пет години по-млада от Мици.
Като се върна при Лий, Мици му разказа какво е разбрала и без да губят време, двамата се метнаха на конете и препуснаха към края на града. Спряха пред една малка къща, която имаше нужда от стабилен ремонт и боядисване.
— Ето, тук живее Опал. Майка й умря преди две или три години при епидемия от грип. Артур, баща й, винаги е бил зле с парите. Преди около шест месеца чух, че бил обвинен от собственика на магазина, в който работеше, че крадял. Не бяха повдигнати съдебни обвинения, но Артур изгуби работата си. Оттогава семейството е много зле. Изненадана съм, че момичето може да се съгласи да каже такова нещо. Мисля, че е най-добре да влезем и да говорим с нея и с баща й.
Слязоха от конете и почукаха на вратата. Отвори им младо момиче, в избеляла от пране рокля, твърде малка за нея. Косата й беше несресана.
— Опал, позна ли ме? — попита Мици. — Аз съм Мици Роланд. Някога двете ходехме заедно на училище.
Лицето на Опал трепна. Тя явно позна Мици и кимна:
— Помня те. Ти винаги носеше хубави рокли.
— Може ли да влезем? Това е мой приятел, мистър Морган.
— Татко не е вкъщи. Излезе да търси работа — каза тя, но като видя, че с това няма да ги отпрати, кимна с глава. Двамата влязоха във всекидневната, където безредно бяха сложени саморъчно направени мебели, които се нуждаеха от основно почистване. Седнаха на две пейки и Мици започна направо:
— Опал, казала си на баща си, че мистър Блекхок те е заговарял и задявал. Аз познавам Хари Блекхок. Той е добър и спокоен човек. Не мисля, че би могъл да ти направи нещо.
— Но ми направи. Точно както казах на шерифа. — Момичето скръсти ръце и в очите й се появи предизвикателно пламъче. — Направи ми. Аз го казах и той не можа да го отрече.
— Той е отрекъл, Опал. Имаме неговата дума срещу твоята.
— Направи ми точно това, което татко ми каза да кажа. — Очите й внезапно се разшириха и тя покри лице с ръцете си.
Мици се усмихна:
— Значи баща ти ти е казал да кажеш, че мистър Блекхок те е задявал. Ти точно това каза, Опал.
— А, не! Най-напред аз казах на татко какво ми направи той, после татко отиде при шерифа и после аз казах и пред него какво направи Блекхок два пъти с мен.
— В обвинението пише, че било три пъти. Два пъти или три пъти, Опал?
— Да, три пъти.
— Баща ти ли ти каза да кажеш, че било три пъти?
— Да… Не, аз казах на татко. — Опал отново покри лицето си с ръце. Сълзи потекоха между пръстите й и тя започна да хълца.
— Опал, аз вярвам, че ти изобщо не знаеш кой е Хари Блекхок, нали? Не мисля, че някога те е докоснал или те е погледнал странно, или изобщо те е заговарял. Той не е такъв човек. Той беше приятел на баща ми и аз го познавам от десет години. Винаги е бил учтив и внимателен.