Четиримата излязоха от сградата на съда. Спогледаха се за момент и понеже Мици разбра, че бащата и дъщерята още се колебаят, взе инициативата в свои ръце:
— Ще трябва ли каруца, за да пренесем вещите ви в ранчото, мистър Денли?
— Искаш да дойдем веднага?
— Веднага е най-добре. Е, ще наемем ли каруца?
— Добре, но да не е голяма. Къщата е под наем и мебелите не са много. Видяхте ги.
Лий кимна и тръгна към коня си.
— Ще наема една и ще я докарам. Вие тримата съберете багажа.
Лий нае каруца от една конюшня и я спря пред седларския магазин. Блекхок вече седеше зад тезгяха и работеше. Усмихна се, като видя Бъкскин.
— Изглежда, си зает.
— Само пренасяме малко багаж. А ти май прекара нощта в дранголника?
— Нещо такова, но всички обвинения са снети. Благодаря ти.
— Дължиш ми една вечеря по индиански.
— Само кажи.
Бъкскин разказа на Блекхок за новия готвач. Едрият индианец се засмя с глас.
— Значи Денли се е превърнал от лошо момче в готвач само за един час? Тая Мици намира начин да се справи с всичко, нали?
— Прекрасна е. И е добър приятел. — Той тръгна към вратата. — По-добре да закарам каруцата. Ще ти се обадя по-късно.
Преместването стана лесно. Артур Денли и Опал бързо събраха нещата си и преди три часа следобед каруцата влезе в „Бокс Ер“.
Джоди ги видя и ги посрещна на коня си:
— Надявах се, че ще се върнете рано. Как е Блекхок? — Казаха му и той се засмя. — Добри новини. Да имах и аз добри новини, но нямам. Току-що идвам от южното стадо край реката. Намерих сред нашите петнадесет говеда със знака Б-К. Всички са хилави и едва ходят, имат язви й обриви в устата. Изглежда, че е шап. И ако наистина е, ще измори цялото ни стадо само за месец.
Лий се намръщи:
— Събери всички. Вземете пушките и пет бидона с газ и лопати. Отваря ни се много работа и трябва да я свършим бързо.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Стадото с болните животни беше на около час път от ранчото. Още щом се приближиха, Лий забеляза болните животни. Те се бяха смесили със здравите, което беше много лошо. Можеха да ги заразят, а и щеше да им създаде допълнителна работа.
Лий доближи до една породиста крава, която беше паднала на коленете си. Не можеше да стои на предните си крака. Те бяха целите в язви. Животното измуча и Лий видя язви по цялата й уста. Извади револвера си и я застреля в главата. Големите й кафяви очи го изгледаха с болка и учудване, преди да се оцъклят.
— Отделете нашите животни от болните — извика Бъкскин. — После тези ще ги застреляме. Мърдайте, нямаме време за губене.
Отне им двадесет минути да отделят петдесетте здрави говеда от болните. След това мъжете оформиха редица и приближиха към болните животни. Стреляха така, както бяха на конете си. След няколко минути всички болни ьживотни бяха мъртви.
Джоди приближи до Бъкскин и го погледна въпросително:
— Сега какво?
— Полейте ги с газ и ги запалете. Може би ше можем да спрем това, което причинява болестта, каквото и да е то. Внимавайте да не докоснете някой обрив. Най-добре е изобщо да не пипате животните, ако можете.
Петнадесетте огъня горяха, докато свърши газта. Космите и кожите на болните животни обгоряха, също ушите и опашките им. Миризмата на изгоряло беше толкова отвратителна, че на двама от мъжете им прилоша. Труповете все още стояха цели и пушеха. Поляха ги с останалата газ и ги запалиха отново. Когато газта свърши, видяха, че телата все още стоят почти цели. Лий сви рамене:
— Повече нищо не можем да направим. Сега вземете лопатите! Трябва да нахвърляме по един фут пръст върху всяко тяло.
Стана тъмно, докато покрият телата с пръст и камъни. Когато това беше свършено, хората дишаха тежко и от тях течеше пот. Бъкскин също беше поел своя дял от работата.
— Добра работа, момчета! Сега трябва да съберем останалите в едно стадо и да ги закараме далеч от здравите стада.
— Ще ги поставим под карантина за известно време? — попита Джоди.
— Точно така. Ако им се появят язви по устата и по копитата, не трябва да са близо до останалите.
— Зная един затворен каньон на четири мили от тук, където можем да опънем два реда бодлива тел и животните да не могат да излизат.
Бъкскин се усмихна:
— Отлична идея, Джоди. Започваш да заработваш парите си. Хайде да ги караме нататък. Нека двама човека отидат в ранчото да докарат една кола с колове и тел, клещи, скоби и чукове, за да опънем оградата. Ще се наложи да работим цяла нощ.
Стигнаха до каньона в полите на планината след около час. Имаше достатъчно място за петдесетте глави добитък и много трева. Бъкскин и Джоди прецениха на око най-тясното място и определиха къде ще опънат оградата. Тя щеше да бъде по-къса от сто ярда, разположена напряко на входа на каньона. Той се разширяваше значително до стръмните скали, което го правеше идеален за целта.