— Значи, че е извършил всичко, докато е бил шериф и е използвал властта си.
Мици се засмя:
— Хванахме го най-после!
— А може би още не — каза Блекхок. — Хората на областния прокурор не могат да намерят Исая Ламбърд. Не е в града, нито на ранчото си.
— Той е някъде наоколо — каза Бъкскин. — Чудя се какво ли замисля сега.
— Замисля някакво отмъщение срещу нас тримата — каза Блекхок. — Ние сме причина за всичките му неприятности.
Бъкскин кимна:
— Значи ще ни нападне с всичките сили, с които разполага. Къде са ни хората?
Мици обясни:
— Трима днес карат триста крави и телета нагоре към северните пасища. Трябва да се върнат до обяд. Четирима отидоха към южните пасища да преброят животните, да огледат дали има отделени от стадата, да лекуват няколко с разранени крака. Джоди замина да провери затвореното стадо за шап.
— Най-добре да извикаме всички обратно — каза Бъкскин. — Ако не се лъжа, ще имаме посетители. Много посетители, и то въоръжени. Трябва да се подготвим. Кога ще се върне Джоди?
— След половин час — отвърна Мици.
— Ще останеш ли с нас? — запита Бъкскин индианеца.
Той кимна.
— Добре. Ти ще наблюдаваш. Качи се на покрива на хамбара, отзад до навеса има стълба. Гледай за облак прах, който идва насам. Ти можеш да видиш и най-слабата следа от прах, преди някой от нас, белите, да може да я забележи.
Лий отиде до вратата на кухнята и хвърли на Блекхок една карабина „Хенри“.
— Може да ти потрябва.
Десет минути по-късно пристигнаха четиримата от северните райони. Лий ги посрещна и ги попита дали са видели нещо необичайно. Мъжете казаха, че не са видели нищо обезпокоително, и тогава Лий им разказа за малката война, която ги очакваше. Те извадиха пушките си, кутиите с патроните, прегледаха пистолетите си.
Тримата работници от южните пасища дойдоха няколко минути по-късно.
Малко преди пладне Джоди се втурна в галоп в двора. Конят му беше целият в пяна. Младежът дръпна юздите и закова животното точно пред Лий:
— Загазихме! — извика той. — След като проверих затворените животни, свих на север да видя как се оправя стадото в новото си пасище. Видях нашите хора далеч напред да се прибират към ранчото. Бяха вече закарали стадото. Но при него имаше други, които го подкарваха към ръба на отвесната скала на платото.
— Това са хората на Ламбърд — каза Бъкс-кин. — Колко е далеч до там?
— Две мили — каза Джоди.
— Ще успеем ли да стигнем навреме?
— Те още ги събират. Мисля, че ще успеем.
— Тръгваме! Всеки да си вземе пушката и на конете! — извика Бъкскин. — Блекхок, слез долу, трябваш ни.
Бъкскин бързо влезе в хамбара, извади някакви пакети от един сандък и ги сложи в чантата на седлото.
След няколко минути десетте ездачи препуснаха от ранчото. Мици гледаше след тях. Когато бе поискала да иде с тях, Лий направо я бе отрязал:
— В никакъв случай! Няма да се мине без стрелба. Освен това ти трябваш тук. Ще пазиш ранчото и ще следиш за неканени гости.
Първата половин миля преминаха в бърз галоп. После забавиха малко, за да починат конете, и след това ги пришпориха отново. Само за четвърт час стигнаха до ъгъла на склона, който водеше към обширното плато. Виждаха пред себе си огромното стадо крави и телета. Те бяха на половин миля от ръба на високата двеста фута скала.
— Ще минем пред стадото! — извика Бъкскин.
Както яздеше, Лий измъкна пакетите от чантата. Бяха пръчки динамит. На всяка от тях той притисна детонатора и вкара фитил в дупката му. Така направи десетина малки бомби.
Земята тътнеше под стотиците копита. Ездачите на „Блек Кетл“ гърмяха и викаха в далечния край на стадото. Бяха подгонили животните в панически бяг.
Бъкскин препусна срещу стадото, като запалваше фитилите и хвърляше пръчките динамит. Петнадесет секунди след запалването на първия фитил се чу силен взрив, но това не подейства на животните. После последва втори взрив, трети, четвърти, пети, шести, седми. Накрая експлозиите изплашиха кравите повече, отколкото виковете на каубоите, които ги подкарваха, и първите започнаха да завиват наляво. Бъкскин хвърли последните три пръчки динамит и погледна към помощниците си, които яздеха плътно до стадото, размахваха шапките си, крещяха и стреляха.
Предният край на стадото бавно завиваше все повече наляво. После пак наляво, докато, бягайки, кравите оформиха една огромна подкова от тела и се насочиха обратно натам, откъдето бяха тръгнали.
Бъкскин чу вик на ужас и после отчаян писък. Един каубой от групата на „Блек Кетл“ се беше изгубил в праха, докато бе следвал стадото. Той тъкмо беше излязъл от облака прах, като кашляше и триеше пълните си с прах очи, и точно тогава кравите, водещи стадото, налетяха върху него. Той се опита да избяга настрани, но не можа да прецени ъгъла и не успя да се измъкне. Ако се беше опитал да ги надбяга напред, щеше да успее, но той се бе заблудил от праха, ревовете и виковете.