Една голяма червена крава удари коня му през средата с острите си рога, хвърли го настрани, а други две крави налетяха върху него. Мъжът изчезна под тътнещите копита на тежките животни, чу се още само един вик и повече нищо не се видя.
Бъкскин помогна на последните говеда да намерят пътя назад, по-далеч от скалата. После погледна към ездачите от „Блек Кетл“ на четвърт миля пред себе си. Изтегли пушката и даде един изстрел в тяхна посока. Петимата обърнаха конете си и препуснаха обратно на юг по посока на „Блек Кетл“.
Бъкскин бавно тръгна но дълбоката следа, изровена от стотиците копита. Търсеше падналия каубой. Намери го лесно. Конят му също беше умрял под копитата на кравите и телетата. Лежеше изкормен по гръб с четирите крака във въздуха. Каубоят се беше прострял на двадесет фута по-далеч. Главата му беше смачкана, коремът му представляваше отвратителна зейнала рана. Едната му ръка липсваше.
Петимата ездачи се спряха край мъртвото тяло и продължиха след стадото, за да го откарат по-далеч от смъртоносната скала, на спокойно място.
Пет от телетата бяха прегазени, а няколко крави все още мучаха и се лутаха из стадото, търсейки изгубените си рожби. Но повечето от животните вече мирно насяха, а мъжете седяха около тях. Не бързаха да ги оставят.
— Един трябва да остане тук до залез слънце и да пази стадото — каза Бъкскин.
Един от новите вдигна ръка:
— Аз ще остана. Не искам да видя животните хвърлени от онези скали.
Останалите се метнаха на конете си и ги подкараха.
В ранчото всички разтриха уморените си коне, свалиха им седлата и ги пуснаха в корала.
— Три коня трябва постоянно да бъдат оседлани през следващите няколко дни — нареди Бъкскин, — за да може някои от нас да се придвижат бързо, ако се наложи да устроим контраатака.
Веднага след като влязоха в ранчото, един от мъжете се качи на покрива на хамбара, за да наблюдава. Мици посочи няколко места около ранчото, където можеха да се поставят и други постове.
След като съобщи на Мици, че всички породисти крави и всички телета, освен пет, са на сигурно място, Лий й разказа накратко как са успели да спасят и върнат животните.
— Наистина, постъпили сте много умно — каза Мици. — Какво те накара да помислиш за динамит?
— Бях виждал да се използва за подкарването на стадо говеда в бяг. Реших, че със същия успех бих могъл да спра някое стадо. Динамитът си стоеше в един сандък в хамбара, знаех и къде са фитилите.
— Мислиш ли, че Ламбърд е замесен? — попита Мици.
Бъкскин поклати глава.
— Съвсем сигурно е. Той ще се бие с нас докрай — докато спечели всичко или докато загуби всичко. Сега знае, че не може да спечели в съда. Хората, които преди плашеше и вършеха всичко, каквото им нареди, вече не се страхуват от него. Той ще реши, че понеже не може да успее в съда, трябва да опита тук. После ще се свие в ранчото си като отшелник и ще се надява, че всичко ще му се размине.
— Но няма.
Тази вечер вечерята беше сервирана на смени, защото четирима постоянно бяха на пост, като се сменяха през четири часа.
Към полунощ Лий реши, че тази вечер нищо няма да се случи. Видя, че лампата в кухнята още свети, приближи се и почука.
Мици стоеше по пеньоар с ловна пушка на коленете и отпиваше от чаша с кафе.
— Свърши ли ти смяната? — попита тя, когато той влезе.
— Да.
— Добре. Искаш ли кафе? — Тя му наля кафе от кафеника, на масата. — Дали това някога ще свърши?
— Скоро — каза Бъкскин. — Може би по-скоро, отколкото очакваме. Или хората на прокурора ще хванат Ламбърд, или ние ще го открием и може би сами ще свършим работата.
— Не мисля, че ще ни атакува тази нощ — каза Мици. — Той изгуби един човек днес в опита си да подгонят стадото. Хората му няма да бъдат ентусиазирани да излязат отново на истинска битка.
— Може би си права. Надявам се да е така, както казваш.
— Утре ще разберем. Мисля, че ако ни нападнат, ще бъде утре.
— Дотогава всички се нуждаем от малко сън.
— Правилно. Лий, помниш ли, че ми каза, че трябва да си намеря хубаво младо момче и да се омъжа за него.
— Казах го, да.
— Аз го избрах. Джоди. Ще се омъжа за Джоди. Той познава работата, познава ранчото! Ще бъдем партньори. Казах му намеренията си. Той беше изненадан, но ще свикне с мисълта за брак с мен. Още няколко разговора, няколко целувки и мисля, че ще се съгласи.
— Отлично! — Лий стана. — По-добре да вървя да спя.