— И другаде е така. Имаш ли лопата?
— О, да, трябва да погребем тези двамата. Мисля, че няма смисъл да казваме на шерифа. Той ще разбере за тях още преди да сме го намерили. Ще ги заровим на хълма зад къщата. Аз ще ти помогна.
След час двамата нападатели бяха погребани. Момичето запази всичките им лични вещи, за да ги предаде на шерифа. Сложи ги в големи пликове и помоли Бъкскин да ги занесе в града. Описа подробностите около смъртта им отгоре и сложи подпис и дата на всеки плик.
През това време Бъкскин се запозна с двама от краварите. Другите двама бяха при кравите, защото две бяха болни.
Беше ранна утрин, когато той осуети атаката срещу ранчото, а сега вече беше почти пладне и Мици стопли храната за обяд.
Скоро Лий се качи на коня, взе пликовете и докосна периферията на шапката си:
— Ще се върна довечера или утре, зависи какво ще открия в града. Надявам се всичко да е спокойно. Във всеки случай ще се върна тук с нови стъкла за прозорците. Премерих тези в кухнята.
Тя се засмя и трапчинката на бузата й се появи:
— Бъкскин, не зная какво да кажа. Отдавна не съм виждала добро от някого. — Тя се смръщи леко. — И внимавай в града!
Когато Лий минаваше край хамбара, един от краварите му махна с ръка. Казваше се Кент и Бъкскин си помисли, че той сигурно ръководи останалите.
— Чух, че отиваш в града — каза Кент.
Лий кимна.
— Скоро ще се чуе, че някой е застрелял двама от хората на Ламбърд. Градът ще бъде в напрежение като пред гражданска война. Ламбърд е законът в Боаз. Има един стрелец при него, наричат го Слаш Уейд, той си е чиста проба убиец. Пази си гърба! Половината от мъжете в Боаз ще търсят какъвто и да е чужденец в града, който може да си служи с пушка. Слаш не се интересува дали ще убие двама или трима невинни, ако така ще улучи оня, който е чукнал двамата ездачи от „Блек Кетл“. Помислих си, че е добре да те предупредя. Това е най-малкото, което мога да направя.
Бъкскин му кимна и пое по коларския път към Боаз. До там имаше десет мили. Стрелецът гореше от нетърпение да стигне до града, за да провери за онази обява за издирване и да си поприказва със Слаш Уейд.
Бъкскин си спомняше, че между ранчото „Спейд Бит“ и града нямаше друго ранчо преди дванадесет години, но сега очевидно имаше, защото на по-малко от пет мили надолу по пътя той видя фермерски постройки.
Сградите бяха доста на запад от пътя, където река Боаз се влачеше и извиваше надолу, Докато се влееше в пълноводната Снейк Ривър.
Той беше на повече от половин миля от сградите, когато от тях излезе конник и се насочи право срещу Лий. „Това не ще да е тържествено посрещане“ — помисли си той. Сигурно имаха съгледвач, който внимаваше за всеки идващ откъм ранчото „Бокс Ер“. Все още малко хора идваха от посоката на стария „Спейд Бит“.
Беше твърде късно да бяга, нямаше и къде да се скрие, така че Лий измъкна спенсъра от калъфа, провери за патрон в затвора и продължи право към ездача.
Мъжът яздеше чисто бял кон. Когато приближи на около петдесет ярда. Лий стреля над главата на коня. Ездачът моментално дръпна юздите и спря, измъкна пушката от калъфа й, вдигна я над главата си и бавно приближи.
Лий го държеше на прицел през цялото време, докато спря на двадесет ярда от него.
— Кой, по дяволите, си ти! — извика Лий.
Ездачът свали бавно пушката и я прибра в калъфа. После подкара леко коня напред, вдигнал и двете си ръце.
Когато го приближи на десет ярда, Бъкскин видя, че ездачът беше млада жена, почти момиче. Тя приближи още и той успя да различи израза на лицето й. Беше хубава, млада и ядосана.
— Не съм заплаха за теб. Искам да те предупредя: татко изпрати двама в града, за да уведомят Слаш, изпрати и съгледвачи на миля надолу по пътя. Той е убеден, че е имало чужд човек край ранчото „Бокс Ер“, който им е помогнал. Ти ли… ти ли уби двамата мъже там?
— Да, мис. Всеки, който стреля срещу някого, трябва да е готов да умре от куршума на врага си.
Тя кимна. Лицето издаваше вълнението й.
— Не обичам убийствата. Толкова е безсмислено. Затова си мислех, че ако те предупредя за Слаш, ще обърнеш коня и ще тръгнеш в друга посока. Не те познавам. Нов ли си по тези места?
— Живеех тук преди много години.
— О, тогава не знаеш какво става тук. Татко твърдо е решил да вземе ранчото „Бокс Ер“.
— Баща ти ли е шериф тук?
Тя вдигна очи и му се усмихна с крайчеца на устните си. Сега можеше да види меките й зелени очи и дългата кестенява коса, падаща изпод ниско сложената бежова шапка с връвчица под брадичката й. Момичето беше елегантно и хубаво и той би се обзаложил, че косата й ухае на люляк.