След закуска Лий изпрати Джоди в града с малката двуколка да донесе газ, още бодлива тел, мехлем за разранените крака на животните и провизии за кухнята.
Никой от постовете не беше забелязал нищо съмнително около ранчото през нощта. Лий разреши на четиримата да поспят още четири часа, а на другите каза какво трябва да свършат през деня. Един от старите работници бе изпратен да провери стадото в каньона.
Лий се качи на коня и замина да огледа района по посока на ранчото „Блек Кетл“. Той седеше на коня и оглеждаше обширната долина. Ламбърд трябваше да е някъде там и сигурно събираше силите си. Беше изгубил един човек при отвесната скала, но това нямаше да промени плановете му, макар че може би щеше да го затрудни да убеди каубоите си да се бият за него.
Лий беше сигурен, че Ламбърд ще направи последен решителен опит да се разправи с хората, които му се бяха противопоставили: Блекхок, Бъкскин и цялото ранчо „Бокс Ер“. Той щеше да дойде, но дали щеше да бъде по светло или щеше да чака нощта?
След половин час Лий потегли обратно. Не беше открил нищо съмнително.
Джоди беше отишъл в града рано и по обед се завърна с три екземпляра от областния вестник „Ада каунти Рекордер“. На първа страница имаше две статии. Заглавният ред с огромни букви съобщаваше: ШЕРИФЪТ ЛАМБЪРД ОСВОБОДЕН ОТ ДЛЪЖНОСТ. Статията информираше как прокурорът беше освободил областния шериф от неговите задължения, беше го обвинил в сериозни престъпления и беше издал заповед за арестуването му.
Казваше се още, че шерифът не е идвал в областното управление през изминалите два дни и че сега шестима служители, назначени от прокурора, изпълнявали задълженията му.
„Полицейската служба в областта Ада не е загубила действеността си — уверяваше областният прокурор флойд Пъркинс. — Служители от моя отдел владеят положението и ние ще помагаме на заместник-шерифите в изпълнение на задълженията им по опазване на реда в областта, докато Исая Ламбърд бъде съден и оправдан по всички обвинения или бъде признат за виновен и тогава гражданите на областта Ада ще изберат нов шериф.“
В другата статия обвиненията бяха подробно изброени: подкупване на съдебни заседатели и граждани, фалшиви обвинения, изнудване, употреба на сила.
Съобщаваше се и за друго обвинение срещу Исая Ламбърд: за издаване на фалшива обява за издирване, без необходимите за това съдебни решения и без представени пред съда обвинения по повод на евентуално извършено престъпление, което е довело до престрелки и създало излишно напрежение: „Бившият шериф е поставил живота на Бъкскин Лий Морган в опасност. Морган е могъл да бъде застрелян в резултат на фалшивата обява“ — заключваше статията.
Блекхок, който беше пристигнал с Джоди, разтърси ръката на Бъкскин.
— Изглежда, все пак негодниците ще бъдат наказани и няма повече да тормозят хората.
Но беше още рано да се слага оръжие. Бъкскин и Блекхок знаеха, че въпреки всичко трябва да бъдат бдителни, защото Ламбърд няма да се откаже така лесно, и затова решиха един човек постоянно да стои на покрива на хамбара и да наблюдава, а други двама да бъдат изпратени на половин миля на юг и на изток, за да могат навреме да предупредят за опасността.
— Ако видите облак прах да се приближава насам, се връщате колкото може по-бързо — им нареди Бъкскин. Те кимнаха и препуснаха в двете посоки.
Бъкскин и Блекхок бяха пропуснали обеда, затова сега влязоха в кухнята, където новият готвач им сервира богати порции месо с картофи. Дъщеря му беше в кухнята и му помагаше. Усмивката й беше щастлива, както и на баща й.
Мици седна с двамата мъже и ги попита какво мислят, че ще се случи отсега нататък.
— Ламбърд ще ни атакува днес или довечера по тъмно — каза Лий. — Изгубил е твърде много време. Няма и къде да се скрие. Железничарите веднага ще го издадат, ако се опита да се качи на пътнически влак, дори на товарен, за да избяга. Мисля, че ще предприеме една последна атака на ранчото ти само за да задоволи омразата си и за отмъщение.
Пастирът, който беше отишъл да нагледа затвореното стадо, се прибра и каза, че не е видял признаци на болестта по животните.
— Да се надяваме, че ще остане така — каза Мици.
Около три часа следобед от юг се зададоха двама ездачи и влязоха в двора на ранчото няколко минути по-късно. Единият от тях беше Клод Роланд, братът на Мици. Той закова коня на място, когато видя Мици.
— Мици, скъпа сестро. Чух, че си купила цялото ранчо на търг и си взела и моята част.
Тя се засмя: