— Няма такова нещо. Ти все още притежаваш половината ранчо, даже и ако това не е записано в документите. Половината доход е твой. Сега влезте вътре да хапнете.
Другият ездач заговори:
— Мис Роланд, аз съм Джеръми Нюгейт от канцеларията на областния прокурор. Мистър Пъркинс искаше да ви информира за обвиненията срещу Исая Ламбърд и да ви предупреди, че има вероятност той да замисли някакво отмъщение срещу вас.
Мици се усмихна:
— Благодаря за предупреждението. Искате ли да останете? Можете да наблюдавате и да чакате нападателите с пушка в ръка.
Мъжът се усмихна и поклати глава:
— Боя се, че не мога да го направя, но ще изпия чаша кафе, преди да тръгна обратно.
— Когато минавахте край „Блек Кетл“, видяхте ли някаква необичайна активност? — попита Бъкскин.
Пратеникът поклати глава:
— Ранчото е на близо половин миля от пътя, но не видях нищо обезпокоително. Ще се наложи да изчакаме. Господин Пъркинс каза, че ще дадем на Ламбърд още два дни да се предаде, после ще съберем тридесет души и ще идем в ранчото му. Ще се опитаме да го заставим да се предаде. Смятаме, че при тридесет пушки, насочени срещу тях, поне половината от стрелците му ще се предадат.
В кухнята Денли беше приготвил кафе, после направи големи сандвичи за двамата ездачи. Мици и брат й говореха тихо в един ъгъл. Клод довърши сандвича си и тръгна към своята стая да си събере багажа. Мици погледна Бъкскин:
— Клод е решил да отиде в Чикаго. Каза, че иска да разгледа големия град. С него се споразумяхме да взема двадесет и пет процента от дохода, понеже аз ще се грижа сама за ранчото. Два пъти в годината ще му изпращам пари. Сега му давам петстотин долара, които ще му стигнат за една година, даже и в голям град като Чикаго. Може би ще отиде и в Ню Йорк. Каза, че ще реши по-късно.
Отвън се чуха викове и в следващия момент един каубой се втурна в кухнята.
— Уоли каза, че видял облак прах, който се движи към нас по-бързо от свободен конски ход. Идва от юг, откъм „Блек Кетл“.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Всички излязоха на двора, за да видят облака прах.
— Изглежда, идват право към нашия пост от юг — извика Уоли.
Мъжете започнаха да проверяват пушките си, да вкарват патрон в цевта, някои поставиха шести патрон в револверите си.
— Колко са? — попита Мици. По лицето й беше изписано напрежение.
— Още не може да се определи — каза Бъкскин.
Пет минути по-късно Уоли пак се обади:
— Нашият човек от юг препуска насам. Сигурно ги е видял и ще може да ни каже колко са.
Лий махна с ръка и започна да разпределя хората по стратегическите места, които той и Блекхок бяха набелязали.
Наблюдателят от юг тъкмо се беше втурнал в двора, когато се чу изстрел и едно стъкло на кухненския прозорец се пръсна.
— Всички долу! — извика Бъкскин. — Изстрелът дойде от север. Уоли, погледни на север! Какво виждаш?
Мъжът на покрива се вгледа нататък, разтърка малко очи и пак погледна. Поклати глава:
— Не виждам нищо. Само дерето на шестстотин ярда и храстите край реката. Стрелецът им може да се е скрил някъде там.
Бъкскин каза на Мици да отиде в къщат до предната врата, после разпредели останалите хора по местата им.
— Внимателно наблюдавайте южната страна — поръча Бъкскин. — Нямат достатъчно хора да ни атакуват от двете страни едновременно. Може би са изпратили само някои от хората си на север.
В този момент ездачът, когото бяха изпратили на юг, се зададе. В двора на ранчото той закова коня пред Бъкскин.
— Не можах да определя колко ездачи са. Според големината на облака, може би повече от двадесет.
Мъжът остави коня си в корала и взе със себе си пушката и патроните. Лий му беше казал да отиде до вратата на кухнята:
— Ще си криеш главата зад рамката. Ако видиш нападател, показваш се, стреляш и пак се скриваш. Ясно ли е?
Каубоят кимна и зае мястото си.
Лий се качи върху навеса зад хамбара. Оттам можеше да се види облакът прах. На миля разстояние той спря да се движи. Лий погледна на север. Не обичаше северната страна. Твърде много скрити места имаше там, което го безпокоеше. Ламбърд можеше да прати там хората си с пушки, динамит и факли и те нямаше да ги видят, докато не изскочат от храстите само на двеста ярда от сградите на ранчото.
— Гледай внимателно на север — нареди Бъкскин на Уоли. После се огледа за Блекхок. И той смяташе, че тези храсти на север покрай реката са добро прикритие.
— Мога да ида там и да се огледам нагоре-надолу по реката — каза Блекхок. — Ако идват оттам, ще ги видя лесно.
Бъкскин кимна:
— Върви, но внимавай. Не забравяй, че искам да ми направиш ново седло.