Выбрать главу

Индианецът се ухили и тръгна към реката. Лий забеляза, че сега той носеше мокасини, а не както обикновено обувки.

Цял час нищо не се случи. Следобедът премина, здрачът започна да се спуща и да поглъща деня. Привечер наблюдателят от покрива извика:

— Ездачите от юг просто си стоят там. Някои са слезли от конете. Като че ли чакат нещо.

Лий му каза да слезе долу и да заеме друга позиция. После обиколи хората.

— Чакат тъмнината — говореше той. — Ще атакуват скоро. Гледайте да застреляте всеки, който запали факла. Не трябва да им позволяваме да подпалят сградите.

Раздаде им три ловни пушки и остави една за себе си. Те бяха двуцевни, заредени с едри сачми за елени. Във всеки патрон имаше тринадесет сачми с размера на тридесет и две калибров куршум. Можеше да среже човек наполовина от десет крачки.

Лий погледна на изток. Тази нощ луната беше пълна. С падането на мрака тя блестеше все по-ярко и можеше да се вижда доста надалеч. Това щеше да им помогне да различават нападателите.

Продължаваха да чакат.

След един час Лий чу два пъти гласа на бухал от тъмнината на север. Това беше Блекхок, който сигнализираше, че от тази страна всичко е чисто.

Бъкскин отново обиколи каубоите.

— Никакви разговори отсега нататък. Когато групата ездачи нападнат, стреляйте веднага щом ги различите. Няколко точни изстрела ще разколебаят повечето от тях. Стреляйте по хората или по конете, няма значение.

След още един час Мици се приближи до склада, където Бъкскин беше клекнал до стената.

— Защо не атакуват? — попита тя.

— Това е добра тактика. Искат да намалят бдителността ни, като ни държат дълго нащрек. За съжаление, те са тези, които избират времето за нападение.

— Може това да е причината, а може и да чакат нареждане от Ламбърд. Да се надяваме, че сега лежи някъде пиян и никога няма да даде заповедта.

Точно тогава чуха револверен изстрел от юг и тропота на тежки копита.

— Идват! — извика Бъкскин. — Пригответе се. — Той бутна Мици в склада и тогава видя, че тя има пистолет. — Не стреляй с него — каза й той и тръшна вратата.

Лий погледна по пътя на юг. Нападателите наближаваха и той успя да различи, че бяха около дузина, а може би и повече. Мъжете от ранчото, които бяха най-близко до пътя, започнаха да стрелят. Бъкскин даде два изстрела в същата посока и после чу, че останалите също започнаха да стрелят.

Разнесоха се викове на болка. Един кон падна с предсмъртно хъркане. Тропотът на копита намаля и после спря. Никой от ездачите не беше успял да влезе в двора на ранчото. Стрелбата продължи още известно време. Сред виковете и псувните отново се чу тропот, от копита, но този път ставаше все по-слаб.

После настъпи тишина. Бъкскин излезе иззад склада:

— Стойте по местата си — извика той. — Ще отида да огледам.

Като държеше автоматичния „Спенсър“ готов за стрелба, той се придвижваше дебнеш-ком. Премина тридесет ярда от последната сграда и различи в далечината смътни фигури. Нападателите бягаха; след още двадесет крачки видя един кон, паднал край пътя. Той не мърдаше. До него ездачът лежеше по очи с разперени ръце. Лий приближи и се надвеси над него. В челото му ясно се виждаше дупка от куршум. Половината му теме беше отнесено.

Лий усети, че му се повдига, и продължи по пътя. Видя още два коня. Единият изцвили в агонията си, като усети, че някой се приближава. Двата предни крака на животното бяха счупени и то ровеше с муцуна в праха.

Лий стреля в главата му, за да го отърве от мъките. Не беше видял никакви човешки тела.

Като се върна в двора, той разказа на хората си какво е видял. Всички замълчаха. В тишината отново се обади бухалът от север. Значи там все още всичко бе наред.

Мици се приближи до Бъкскин. Тя още стискаше малкия тридесет и две калибров револвер.

— Ще се върнат ли?

— Зависи. Повечето стрелци, които се бият за първи път, не обичат да рискуват, а те вече изгубиха един човек и три коня. Ще се замислят сериозно дали си струва да умираш за десет долара на ден.

— Толкова ли им плаща Ламбърд?

— Може би. Виждал съм наемници по време на войната. Човек може да спечели много пари за един месец, ако не го убият.

— Лий, служителят на областния прокурор и Клод също ще защитават ранчото. Казах им да застанат на горния прозорец и им дадох пушки, дори чух, че стреляха по нападателите.

— Добре, Мици, още две пушки ще ни бъдат от полза.

В този момент се чу изстрел от север и куршумът се заби в стената на къщата. Бе тъмно, така че стрелецът нямаше определена цел. В следващия момент още един куршум изсвири на десет ярда от тях.

След първия изстрел Лий се хвърли на земята и дръпна Мици след себе си. Притисна я надолу, при което ръката му попадна на гърдата й. След малко той я пусна.