— Извинявай. Хванах каквото можах.
— Хей, аз не съжалявам изобщо. Напомня ми за снощи.
— Сега работата ни е да останем живи. Какво ли прави Блекхок край реката? Доколкото го познавам, вече е засякъл позицията на стрелеца и в момента сигурно го обезврежда.
— Да го направи безвреден?
Бъкскин се засмя и я погледна на лунната светлина. Беше изключително красиво момиче!
— Нещо такова. Може би не трябва да се тревожиш повече за него.
Край стената на хамбара се мярна сянка. Лий стана и тръгна нататък.
— Ей, никой да не излиза. Стойте по местата си.
— Трябваше да се изпикая — чу се глас, а заедно с това и звукът на дръпнато назад петле на револвер. Лий се хвърли настрани и едновременно с това измъкна револвера си. Оръжието в ръката на непознатия блесна два пъти. Лий също стреля два пъти от земята. Чу се стон и силуетът се спусна към хамбара и изчезна в малката врата.
Лий скочи, приведе се и го последва. Приближи се до вратата на хамбара, превит на две.
Отвори я и се хвърли наляво, като се надяваше да заблуди стрелеца.
Нищо не се помръдна, но отляво откъм преградите за конете, се чу приглушен стон. Лий тихо се изправи на крака и се промъкна нататък. В револвера му бяха останали още четири патрона, а нямаше никаква възможност да презареди.
Напредваше съвсем безшумно. В големия хамбар беше тъмно както на петото ниво на златна мина в полунощ. Той внимателно си пое дъх и го задържа. Чуваше, че някой диша вляво от него.
Искаше му се да драсне клечка кибрит и да я хвърли, но знаеше, че в момента, когато я запали, ще бъде мъртъв. Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Помисли си, че може да използва ножа, но той не беше на обичайното си място на колана. Лий бавно прокара ръка по първата преграда, но не напипа нищо. Мина от другата страна и повторно опита. Ръката му опря в някаква дръжка. Хвана я, като се надяваше, че е на вила. Наистина беше вила с три рога. Отлично! Той прибра пистолета и внимателно протегна вилата в посоката, откъдето бе чул стенанието.
После се чу стон, но откъм преградите за конете. Лий пропусна едно отделение и провери следващото. Вече ясно чуваше дишането на мъжа съвсем близо до себе си. Направи още една крачка и една дъска изскърца под тежестта му.
Почти веднага блесна изстрел и Бъкскин почувства как куршумът разкъса лявата му ръка, завъртя го и той падна назад до стената. Стисна зъби, за да не извика от болка. Онзи не трябваше да знае, че е улучил.
Инстинктивно Лий хвана дясната си ръка. Раната кървеше като от заклано прасе. Потрепера от болка, но стисна зъби и хвана вилата отново. Знаеше вече мястото на нападателя, но трябваше да го заблуди за местоположението си. Той внимателно събу обувката си и хвана здраво вилата. После хвърли обувката към стената десет фута напред, тя удари стената и нападателят стреля в тази посока четири пъти. Докато той изстреля четвъртия куршум, Бъкскин беше минал зад преградата и мушкаше напред с вилата като с байонет.
При блясъка на последния изстрел той зърна за миг лицето зад пистолета. Засили се и мушна силно с тривърхото смъртоносно оръжие.
Вилата се заби в месо.
Бъкскин чу вик, после дълъг приглушен стон, последван от предсмъртните хрипове на умиращия.
После настъпи тишина.
Бъкскин драсна клечка кибрит и се наведе, за да освети лицето на убития. Надяваше се да е Исая Ламбърд, но не беше той. Бъкскин остави вилата забита в гърдите на човека. Единият рог беше попаднал точно там, където би трябвало да е сърцето.
Той драсна друга клечка кибрит, намери обувката си и я обу. Излезе от хамбара и тихо извика Мици, която бързо притича.
— Добре ли си? — тревожно попита тя.
— Отлично! Върни се в къщата, качи се горе и се заключи в спалнята си. Не пускай никого вътре. Не знаем колко човека са проникнали в сградите. Някой стреля ли навън?
Тя поклати глава в тъмнината. Лий се наведе и я целуна по устните, после посочи къщата. Докато тичаше към входната врата, Мици здраво стискаше револвера си.
— Внимавайте! — извика Бъкскин на мъжете от ранчото. — Един нападател е успял да се промъкне. Може да има и други. Не се доверявайте на никого!
Той остана до хамбара, като се прикриваше в сянката му.
Минута по-късно в крайната редица постройки пламна малък сеновал.
— Оставете го да гори! — извика Лий. — Стойте далеч от светлината. Там няма нищо ценно.
Той бързо се отправи към следващата постройка. Това беше малък хамбар, където през зимата държаха зърно, сено. Един силует се движеше край стената на сградата. Бъкскин не си спомняше дали беше пратил човек от своите там. Но когато мъжът приближи сградата, наведе се и запали клечка кибрит, Лий стреля три пъти с револвера. Човекът изрева от болка и падна назад. Пожарът се разгаряше, но Лий продължи предпазливо напред с леки стъпки. Беше на няколко крачки от хамбара, когато нападателят изкрещя и стреля два пъти.