Бъкскин моментално отговори на огъня и чу как подпалвачът се задави, дъхът му се накъса и след това спря завинаги. Бъкскин се ослуша, но повече не чу никакъв звук. Огледа двора, огрян от меката лунна светлина. Нямаше никакво движение.
Откъм реката бухалът се обади три пъти. Лий се намръщи: това беше сигнал, че Блек-хок е в беда. Бъкскин презареди револвера си, после мина край навеса с инструменти и хукна на север към потока, където той се доближаваше най-много до стопанските сгради.
Мястото му беше познато. Преди няколко дни бе наблюдавал „Спейд Бит“ оттам. Той тичаше, вече без да държи сметка за шума, който вдигаше. Навлезе в рядката горичка зад храстите и се сниши до земята.
— Блекхок, добре ли си? — извика той. Изстрел от револвер изтрещя на девет крачки пред него, малко вдясно, и той се притисна към земята.
— Не ми отвръщай на огъня, Бъкскин Лий Морган. Държа приятеля ти тук, пред мен… Ако се опиташ да ме застреляш, ще го убиеш. Индианецът не е вече толкова добър, колкото беше. Хвърли си оръжията, не забравяй и малкия пистолет, и върви напред с ръцете горе. Като се приближиш, ще запаля фенера си и ще те проверя. Ако се опиташ да направиш нещо, каквото и да е, Блекхок ще бъде мъртъв.
Лий не отговори. Безшумно пропълзя по корем напред и наляво. Пълзеше на колене и лакти. Придвижваше се бавно. Колтът му беше в ръката, петлето — дръпнато, така че нямаше да издаде местоположението си, преди да стреля.
Две минути по-късно гласът пак се обади:
— Без номера, Бъкскин. Ако не си ме познал, аз съм Исая Ламбърд. Нямам какво да губя, ако убия този индианец и теб, и половината хора в ранчото. Така че вдигни високо ръце и излез.
Бъкскин пак не отговори. Той стигна до огряна от луната полянка. Беше малко празно място и очевидно Ламбърд и Блекхок бяха от другата страна. Как можеше да премине, без да го видят?
Помисли си, че би било добре, ако имаше сега динамит. Щеше да му послужи. Под колената и лактите си усети речни камъни. Тук някога бе текъл потокът и беше оставил обли камъни с големината на юмрук.
Бъкскин веднага реши. Събра десетина камъка, застана на колене и опита тежестта им ръка. Трябваше да определи точно къде стои Ламбърд. Хвърли един камък във въздуха така, че да падне на десетина фута надясно, и веднага сграбчи следващия. Когато камъкът мина през храстите и удари в земята, Ламбърд бързо стреля два пъти по посока на шума. По огънчето от дулото на пистолета му Лий разбра, че беше на по-малко от десет крачки от него, и започна да хвърля камъните със сила. Хвърляше ги толкова бързо, колкото можеше да ги взема с ръка. Първият очевидно не улучи, вторият донесе вик на изненада, третият и четвъртият попаднаха точно в целта. Ламбърд изкрещя от болка и изстреля последните четири куршума от револвера си, като викаше и псуваше. После излезе на лунната светлина и побягна през откритото пространство. Измъкна деринджъра си и стреля два пъти напосоки. Малкият пистолет изрева със звука на четиридесет и пет калибров и патроните свършиха.
Бъкскин се изправи и извика:
— Ламбърд, държа те на прицел. Предай се или ще умреш. Избирай! Какво направи с Блекхок?
— Убих го гадния червен кучи син.
Бъкскин изрева от ярост и стреля четири пъти. Ламбърд падна пронизан от три куршума в гърдите. Простря се на земята, под меката лунна светлина, и не мръдна повече.
Бъкскин хукна към мястото, където за пръв път го беше чул да говори. Драсна две клечки кибрит и видя индианеца на земята. Ръцете и краката му бяха вързани, а устата му бе запушена с парцал. Лий го извади и Блекхок дълго време ръмжеше и плюеше. Когато дойде на себе си, той погледна към Лий.
— Добре, добре, той ме изненада. Какво от това, че съм индианец? Това не значи, че съм добър индианец. Бях отгледан от вас, проклети бледолики, как бих могъл да бъда по-добър от вас тук, в гората?
Двамата се засмяха, после замълчаха.
— Има ли други наоколо?
— С него имаше още двама човека. Смяташе да ги изпрати веднага след нападението на останалите да запалят сградите.
— Не успяха — каза Бъкскин. — Хайде да се връщаме в ранчото да видим дали са имали още неприятности. Искам също да си превържа раната. Един куршум ме улучи.
В ранчото Мици намаза ръката му с мехлем и я превърза. Куршумът беше влязъл и излязъл над лакътя на лявата му ръка. Раната щеше да му създава неприятности една-две седмици.