В ранчото всичко беше тихо и спокойно. Служителят на прокурора слезе долу и погледна тримата мъртви нападатели. После отиде с Бъкскин да потърсят тялото на Ламбърд.
Към полунощ Бъкскин реши, че опасността е минала. Остави половината мъже на пост, останалите прати да спят, а той обикаля около постройките до сутринта, после влезе в къщата.
Мици тъкмо излизаше от кухнята с кана кафе в ръка. Махна към Бъкскин и забърза към Джоди. Целуна го по бузата и лицето на момчето грейна.
— Изглежда, всичко свърши — каза Бъкскин. Всички вече знаеха, че Исая Ламбърд е мъртъв.
Служителят на областния прокурор кимна:
— Изглежда, че мистър Ламбърд няма вече да управлява областта Ада.
Джоди вдигна очи.
— Тези четирима мъртъвци… Ще имаме ли проблеми с тях?
— Те нападнаха ранчото ви, а вие се защитавахте и им дадохте заслуженото. Аз ще се оправям с властите. Вие само ще трябва да подпишете показания за случилото се.
Мици се усмихна:
— Добре. Изглежда, нещата се уреждат. Искам да благодаря на всички ви за помощта. Особено на вас, Бъкскин Лий Морган и Хари Блекхок. Ако не бяхте вие двамата, сега това ранчо щеше да бъде собственост на Исая Ламбърд. — Тя се засмя: — Мисля, че сега е време да го съобщим, нали, Джоди?
Той кимна, усмихна се срамежливо и погледна обувките си.
— Джоди поиска ръката ми и аз се съгласих. Сватбата ще бъде след две седмици. Всички сте поканени.
Мъжете ги наобиколиха и шумно поздравиха щастливата двойка. После Мици предложи на Лий и Блекхок по едно готово легло и им обеща обилна закуска, дори и ако се наложи да я ядат по обяд.
Двамата махнаха с ръка и се отправиха към спалните. Блекхок погледна Бъкскин:
— Нали няма да им кажеш как ме изненада Ламбърд?
— В никакъв случай. Мислех си, че щом ще ми направиш ново хубаво седло, най-малкото, което мога да направя, е да не откривам на никого страшната ти тайна.
— Седло ли?
— Ами нещо такова. С украса и може би със сребърен обков.
Блекхок се олюля театрално и се хвана за главата. Двамата продължиха към спалните. Сега, когато напрежението беше минало, усетиха, че бяха толкова уморени, че не можеха дори да говорят.
Бъкскин се изпъна на леглото. Помисли си, че ще се върне в Денвър за няколко седмици да си почине и да се съвземе. След това щеше да си потърси нова работа. Чудеше се каква ли щеше да бъде тя, къде ли щеше да го отведе следващият случай.