— Да, татко е шериф сега. Не е кой знае какво. Аз… само исках да те предупредя. Има и друг път към града.
— Благодаря, ще мина по него. Как изглежда Слаш Уейд?
— Висок е колкото теб, с тъмна коса. Обикновено е облечен в черно. Има триинчов белег от нож на бузата си. Затова го наричат така2. Малко по-тежък е от теб. И е грозен.
— Ако видя Слаш, ще му предам поздрави от теб.
Тя тръсна глава:
— Нямай грижа. Ще бъдеш достатъчно зает. Татко му каза да те намери и да те убие.
ВТОРА ГЛАВА
Лий загледа за момент кестенявата фермерка. Тя беше сериозна.
— Много мъже са се опитвали да ме убият, но досега никой не е успял. Ще внимавам за Слаш. В коя кръчма най-често се отбива?
— „Бърд Кейдж“3. Там танцува една разголена мадама. О, забравих… аз съм Денис, Денис Ламбърд. Нека не те смущава второто ми име. — Тя замълча и го дари с една ослепителна усмивка. — Наистина се надявам да не пострадаш в града. Ти си един от най-добре изглеждащите мъже, които съм виждала досега.
Той докосна периферията на шапката си.
— Благодаря, мис. Бяхте много учтива. И… ще внимавам със Слаш.
Той обърна коня и потегли надолу към Боаз. Половин миля по-нататък направи остър завой на запад, изкачи нисък, залесен хълм и слезе от другата му страна. Изкачването му спести около две мили и му позволи да избегне съгледвачите на шерифа.
Нямаше смисъл Слаш да разбере, че той идва. Този човек наистина представляваше проблем, но пред такива проблеми Лий беше заставал много пъти досега. Щеше да действа, когато му дойде времето.
Около час по-късно той завързваше коня си на коневръза в една странична уличка в Боаз. Градът беше станал два пъти по-голям, откакто го беше видял за последен път. Лий намери седларския магазин. Оказа се, че това беше познатият му от детството магазин за кожарски стоки.
Хари Блекхок седеше до тезгяха си и работеше над някакво седло, когато Лий бутна остъклената врата и пристъпи вътре. Миризмата на прясно боядисана кожа го обгърна като сладък спомен. Нещо от тази миризма го развълнува и го пренесе в миналото. Той сякаш видя как баща му работи надвесен над едно седло в малкия хамбар в „Спейд Бит“.
Човекът се обърна, когато вратата се затвори, и махна с ръка:
— Само минута и ще съм при теб. Трябва да стегна няколко бода.
— Продължавай да си работиш — каза Бъкскин. — Дошъл съм, за да поговорим. Мици Роланд ми каза, че мога да ти се доверя.
Хари се усмихна.
— Сладката Мици, хубаво момиче. Чух, че имала някакви проблеми с ранчото. Брат й въобще не може да й помогне.
— Видях го, не е лошо момче.
Хари изсумтя:
— Да. Той умее да впечатлява хората. Не е глупав! Нищо подобно. Просто е размекнат, безполезен и мързелив, но е достатъчно умен, за да знае как да се прави на ням.
— Не изглежда да е от полза за Мици.
Хари се обърна и погледна Лий.
Хари беше индианец, с черна, късо подстригана коса, широко лице, широк нос, черни очи, квадратна челюст и почти без брада. Виждаше се, че е силен, честен човек. Лий се ухили, докато индианецът го изучаваше:
— Издържах ли изпита?
— Почти. Пищовът ти те издаде. Защо ти е?
— Използвам го от време на време.
Хари кимна и се върна към седлото, което работеше. Зашиваше последното парче кожа.
— Как така се случи, че говорихте с Мици?
— Случайно. Просто се озовах там. Откога, си в града?
— През юли ще станат осем години.
— Да си чувал за ранчото за коне „Спейд Бит“?
— Да. Беше хубаво ранчо, но вече го няма.
— Аз израснах там. Франк Лесли беше мой баща. Ранчото му принадлежеше дълги години.
Хари спря да работи и се ухили:
— Познавах франк. Тогава бях дете. Нашето племе му водеше коне от време на време. Добър човек беше.
— Върнах се да хвърля един поглед на старото ранчо. Докато го гледах, десет ездача се втурнаха в двора и се разгърмяха.
— Тия ще са били от „Блек Кетл“. Предупредих Мици, че стават все по-нагли. Проклетият шериф Ламбърд си мисли, че цялата страна е негова.
— От това, което чувам, май си прав. Имам и един друг проблем, за който ми е нужна помощта ти.
— Искаш да помогнеш на Мици, нали?
— Мина ми нещо такова през ума. Не обичам да гледам как мошеници надделяват над едно момиче.
— Добре, ще говорим за това. Сега кажи за какво точно си дошъл.
Малко по-късно Лий вече беше разказал на Хари за фалшивата обява за издирване тук, в Боаз, преди дванадесет години, и как се беше случило всичко. Хари кимаше и в същото време притягаше шевовете на седлото, опъваше седалката силно от двете страни.
— Мога да проверя в канцеларията на шерифа. Знам в кое чекмедже държи такива обяви. Имам достъп там. Често се случва да ме викат като следотърсач. Веднага ще отида и ще видя какво мога да направя. — Индианецът се поколеба: — Чувал ли си за Слаш Уейд?