Лий сложи ръка върху четиридесет и пет калибровия „Колт“ в кобура:
— Чувах за него вече десет пъти… всъщност три. Наистина ли е такъв, за какъвто го смятат?
— Никога не съм го виждал да стреля, но казват, че е бърз. Във всеки случай знай, че е безскрупулен, има нрава на гърмяща змия и по-скоро би застрелял човек в гърба, отколкото да му даде шанс. Щом си се сблъскал с ездачите от „Блек Кетл“, шерифът вече е пуснал Слаш по следите ти.
— Така и чух. Ще се заема с него веднага след като разбера дали някоя от ония стари хартии не се мотае още наоколо. Не ми се влиза в затвора по това скалъпено обвинение.
Хари остави шилото, свали кожената престилка и я закачи на седлото.
— Ще ида веднага там и ще видя какво мога да намеря. Аз сегиз-тогиз преглеждам тези обяви за издирване. Няма да им се види необичайно. — Хари се усмихна. — Може би се чудиш къде съм научил така добре английски, но си твърде учтив, за да попиташ. Бях едно от онези малки индиански деца, които се губят от племето си след някоя схватка с кавалерията. Прибра ме един добър фермер. Не успя да намери родителите ми. Опита поне дузина пъти. Накрая се отказа и ме отгледа като свой син. Гледа ме девет лета и после реши, че е достатъчно. Бях каубой в ранчото му още пет години, но обичах да се занимавам с кожа. После той умря, вдовицата му продаде всичко и аз дойдох в града. Висях все около кожарския магазин, докато старият кожар ми позволи да науча занаята от него. Той умря преди пет години. Бащата на Мици купи магазина и ме нае Да работя тук. След година ми го даде, но магазинът остана на нейно име… ти знаеш.
Лий подаде ръката си:
— Приятно ми беше да се запознаем, Хари. Докато ти провериш за обявата, аз ще ида да пия едно кафе и ще поразгледам града. Дяволски много се е разраснал, откакто го напуснах.
Почти час по-късно Лий вече беше изпил две кафета и тъкмо хапваше парче черешов пай, когато видя Хари да се връща. Плати сметката и с ленива походка се помъкна към кожарския магазин.
Хари се ухили насреща му:
— Не видях нищичко за теб в онова чекмедже с обявите. Нито следа. Намерих една обява за издирване отпреди седем години. Показах я на заместника и го попитах колко дълго държат тия боклуци. Каза, че не чак толкова дълго, накъса я и я хвърли. Може би това се е случило и с твоята дванадесетгодишна хартия в това чекмедже.
Лий кимна:
— Добре, сега се диша по-лесно. Къде е този салон, където Слаш Уейд виси обикновено?
— Ще се срещнеш с него в бърлогата му? Мисля, че ще е от полза. „Бърд Кейдж“ е прочута пиянска дупка. Половин пресечка по-надолу, от другата страна на улицата. — Той се върна към седлото и провери изрязаната кожа с мярката си.
Хари вдигна очи. В тях се четеше тревога.
— Не зная доколко ще се забъркаш в тази работа, но трябва да знаеш, че шерифът Ламбърд има син, Гейдж, който е луд по Мици. Зарекъл се е, че ще се ожени за нея, и предупреждава всеки друг да стои далеч от нея. Той е луд, пие много, помощник-шериф е и е същият безполезен смрадливец като брат й. Внимавай с него.
— Благодаря. Мисля, че вече съм се набъркал. Мици ми предложи работа като управител в ранчото.
Лий докосна шапката си и излезе, като леко затвори вратата. Вече вън, той погледна към салона и тръгна надолу по улицата.
Беше около четири след обед, когато Бъкскин привършваше бирата си в „Бърд Кейдж“. Кадифената завеса не беше помръдвала, фльорците, които обслужваха следобедните пияници, не можеха да го впечатлят и той внимателно беше огледал всеки мъж в салона, но Слаш Уейд не беше между тях. Преди да се върне при коня си, Бъкскин се отби при Хари.
— Слаш го нямаше, така че и двамата сме живи — каза Лий.
Блекхок вдигна очи и издърпа един конец от седлото.
— Ти помогни на това момиче. Никак не й върви. Дано да се оправят малко нещата. Като излезеш, дръж едната си ръка на колта, а другата — на скалпа.
Лий се ухили: досега не беше чувал индианец да употребява тази стара фраза. Зад тезгяха Блекхок се смееше беззвучно. Двамата се спогледаха и се разсмяха с пълен глас. Накрая Бъкскин махна с ръка и излезе, като затвори вратата след себе си.
Той яздеше по краткия път обратно към ранчото и беше почти към края на склона, когато видя кон в рядката горичка вляво от себе си. В този момент конят излезе иззад дърветата и Лий позна ездача.
Беше Денис, момичето от ранчото „Блек Кетл“, което го предупреди за Слаш Уейд. Той забави ход и тя се изравни с него. Яздеха толкова близко, че нейният крак докосваше неговия.