— А като се опознаваме — отговори той, — може би ще помогнем на малката Дилайт да приеме живота такъв, какъвто е. — Красивите му сини очи излъчваха топлина, каквато преди не бе виждала в тях, и Блез осъзна, че това не й е неприятно.
— Тя още ли ни гледа?
— Не, ангел мой, тя си отиде още след първата ни целувка — каза той.
Блез усети, че я изпълва радост. Той беше я целунал заради Дилайт, но после я бе целунал още няколко пъти, защото му беше харесало. Дори беше останал, за да поговори спокойно с нея за отношенията им и това беше направил заради тях двамата, а не заради Дилайт. Дали не беше го винила напразно? Дали омразата не беше я заслепила дотолкова, че да не може да разбере що за човек е той?
Тази Коледа нямаше големи тържества в Ривърс Едж. И Блис, и Блайт предпочетоха да не пътуват в състоянието, в което се намираха. Ранните и тежки снегове накараха лорд и лейди Морган със семейството си също да останат в Ашби. Но Дилайт не се интересуваше от всичко това, защото те с Хенриета Уиндам бяха станали близки приятелки.
— Не ме интересува дали някога ще видя Ашби отново — заяви тя на коледната вечеря.
— Не можеш да останеш тук завинаги — напомни й Блез. — Напролет ние с Тони смятаме да потърсим кандидати за ръката на Хенриета. На първи юни тя ще навърши осемнадесет години. Ти също ще станеш на осемнадесет на седми юни. И двете вече сте доста позакъснели със сватбите. На вашата възраст аз вече бях родила Ниса.
— А на следващата година вече беше кралска курва — отвърна троснато Дилайт, а Хенриета се изхили. — Как можа Тони да уважи желанието на Едмънд, след като ти безсрамно бе посрамила паметта му и името на Уиндам. Ето кое не мога да разбера.
Блез беше твърде объркана, за да отговори. Доро също. Но Антъни Уиндам скочи очевидно разярен.
— Отиди си в стаята, Дилайт — изрева той. — И няма да излизаш оттам, докато не ти разреша. Как смееш да говориш по този начин на жена ми, и то пред дъщеря ни?
Дилайт скочи разтреперана.
— Аз разбирам всичко, Тони — изплака тя. — Ти насила си отишъл пред олтара. Аз те разбирам и ти прощавам. — После се извърна и избяга от малкия семеен хол.
Хенриета също стана и с поклон се извини.
— Аз ще отида при нея и ще се опитам да я успокоя. Горката Дилайт! Сърцето й е разбито! — Тя побърза след приятелката си, а Блез и Доро отчаяно се спогледаха.
Хенриета бързо настигна Дилайт, хвана я за ръката и се скара:
— Ти си луда, Дилайт, да се караш така открито със сестра си. Нейното търпение и спокойствие към теб те правят да изглеждаш още по-глупаво. Нали съм те предупреждавала, скъпа?
— Той обича мен, а не нея — подсмръкна Дилайт. — Не мога да търпя да го виждам нещастен. Аз трябва да съм онази, която той да целува пред камината! Аз трябва да спя с него! От мен трябва да има деца! Не от нея! Не от Блез! Антъни е единственият мъж, когото обичам, Хенриета! Защо тя трябва да го има, а не аз?
— Всичко с времето си, скъпа — прошепна Хенриета. — С времето ти ще имаш Антъни и аз ще ти помогна, обещавам!
— А защо ще ми помагаш? — попита разплаканата Дилайт.
— Защото ти си ми най-добрата приятелка в целия свят, Дилайт Морган, ето защо! — каза Хенриета толкова убедително, че невинната Дилайт й повярва.
— Никога няма да заспя — упорстваше Дилайт, след като беше вече в леглото.
— Да, ще заспиш, защото аз ще ти дам нещо специално — каза Хенриета и като откачи малка торбичка от колана си, сипа щипка бял прах в чашата с вино и накара Дилайт да я изпие. След няколко минути изнервеното момиче вече спеше.
Хенриета погледна презрително към Дилайт. Колко наивно момиче! Малката глупачка си бе внушила, че братовчедът Антъни се е оженил за Блез просто заради дълга, но Хенриета можеше да види, че това няма нищо общо с истината. Антъни Уиндам беше влюбен в жена си и беше въпрос на малко време тя също да се влюби. Хенриета изтича в своята стая.
— Какви бяха тези викове в хола? — попита Сесил. Тя говореше на френски, тъй като едва разбираше английски.