— Беше Дилайт, бабо. Отново се скара със сестра си. Братовчедът Антъни я изпъди от хола. Аз сложих малката глупачка да спи.
— Внимавай, скъпа! Не бива да ми казваш „бабо“, защото някой може да чуе. Докато тези англичани си мислят, че съм ти слугиня и не говоря английски, те спокойно си разговарят пред мен. Аз мога да научавам много неща вместо теб!
Хенриета прегърна старицата.
— Не бой се, бабо. Аз дадох на Дилайт сънотворно, за да я успокоя, а всички останали са в хола. Тя се настани върху леглото. — Отново говориха, че искат да ме оженят, бабо. Братовчедката Блез казва, че Дилайт и аз сме вече остарели и щом дойде пролетта, ще ни намерят съпрузи. — Тя се засмя. — Красивата Блез, която е толкова сигурна в себе си и за живота си. Колко я мразя! Как я мразя, защото е жената на Антъни, за когото аз самата смятах да се омъжа. Нали точно това искаше татко?
— Да, да — отговори старицата. — Но сега това не може да стане, малката ми. Имаш късмет, че госпожа Блез реши да те остави тук и ще ти даде зестра, за да се омъжиш добре. Тя не е глупава, била е любовница на краля.
Трябва да си благодарна, че не знае плановете ти.
— Да не мислиш, че ще се оженя за някой дребен английски земевладелец, след като цял живот са ми обещавали благородник? Аз имам намерение да бъда госпожа графинята на Лангфорд, бабо!
— Шшт, Хенриета! Ами госпожа Блез, тя какво…
— Тя ще умре — изсъска Хенриета.
— А госпожица Дилайт?
— Точно тя ще убие сестра си, а после, като го осъзнае, ще се самоубие. Тогава ще остана аз, единствена, скъпа ми бабо. Аз ще съм тук да успокоявам горкия си братовчед Антъни, да наглеждам онази малка пикла Ниса, която му вика „татко“, и ще се омъжа за него, щом му свърши траурът.
— И как ще накараш госпожица Дилайт да извърши престъплението, малка моя? — попита Сесил.
— Трябва да я обработвам бавно и внимателно — каза Хенриета. — Дилайт трябва да бъде докарана до такова състояние, че да не се паникьоса в последния момент и да ми развали плановете. Така ще стане, бабо. Вярвай ми. Научих много неща в двора на крал Франсоа. Знам какво правя!
Старата французойка кимаше с глава, докато внучката й говореше. Собственият й съпруг беше италианец от кралския двор във Флоренция, където е бил аптекар. Той бе научил и жена си, и дъщеря си да познават отровите и лекарствата и да ги ползват. Заради тези й умения майката на Хенриета бе получила мястото си при френската кралица, която непрекъснато сипваше любовно биле във виното на съпруга си, за да задържи чувствата му към себе си. И майката, и бабата бяха предали уменията си на Хенриета с надеждата, че и тя някога ще заеме място в нечий богат дом. Хенри Уиндам обаче имаше други планове за нея.
— Ти ще бъдеш дама, моя малка Хенриета — непрекъснато й повтаряше той, когато тя порасна. — Някой ден аз ще се погрижа да се омъжиш за английски лорд и тогава твоят татко ще може да се върне у дома и да изживее старините си както му се полага.
Когато навърши единадесет години, тя отиде с родителите си на онази велика среща между двамата крале Франсоа и Хенри. Там случайно баща й срещна брат си и съпругата му. Хенри Уиндам не беше виждал семейството си отдавна, но между братята нямаше омраза. Тя си спомняше, че чичо й, лорд Ричард, й бе подарил сребърно бижу и бонбони. Спомняше си как той се тревожеше, че синът му не е женен…
После баща й беше казал:
— Ако Антъни Уиндам не е женен още, когато ти достигнеш възраст, тогава с божията помощ аз ще те събера с братовчед ти, малката ми!
Тя никога не забрави думите му и когато пристигна в Ривърс Едж, с удоволствие научи, че братовчед й още не се е оженил. И макар че беше разгневена, когато след два месеца той се върна от „Гринуич“ с булка, успя добре да скрие чувствата си. Но в идването на Дилайт Морган и нейната глупава страст към Антъни Уиндам тя видя своя шанс. Щеше да използва това празноглаво момиче, за да се отърве от съперницата си, а после да получи Антъни за себе си.
През дългата зима щеше да подклажда ревността на Дилайт. Внимателно. О, много внимателно. Ще поддържа страстта й към Антъни. Ще я води за носа умело, докато съвсем я лиши от способността да мисли самостоятелно, а тогава… Хенриета се засмя.
— Ще бъда най-елегантната графиня, бабо, нали? А после ще отида в кралския двор и ще изненадам старата си приятелка Ана Болейн. Тя много ще се изненада, нали?
Старата жена се изсмя.
— Наистина, малката ми! Горкият крал Хенри! Той няма да може да се отърве от госпожица Ана Болейн така лесно, както от другите си „любови“. Тая има намерение да получи всичко!
— Кралят иска да я чука бабо, но аз познавам Ана и мога да ти кажа, че ако ще да се спука от желание, няма да може да пъхне кралското си „величие“ в сладкото лоно на госпожица Болейн, докато не я направи своя съпруга! Тя е една горда малка кучка!