— Да — каза той. — Можем да започнем на чисто, ангел мой!
Тогава изведнъж, за негова огромна изненада, Блез обхвана лицето му с малките си ръце и го целуна. Зави му се свят от горещото докосване на устните й и му се поиска да я прегърне здраво. Но не трябваше. Още не. Не искаше тя да си помисли, че се интересува от нея само физически, защото наистина не беше така.
— Това беше, за да подпечатам решението, което взехме — каза Блез и се отдръпна със засмени очи.
— Само ми позволи малко да те обичам — помоли я той, като забрави за решението, което току-що бе взел.
Тя бе изкушена. Велики небеса, наистина бе изкушена! Антъни бе наистина мил и нежен мъж като Едмънд. И все пак беше различен. Тя искаше да бъде обичана от човек, който наистина я желаеше, но не мислеше, че е такъв. Той беше обикновен мъж, а мъжете се нуждаеха от тялото на една жена, за да са щастливи. Тя вече два месеца му отказваше това удоволствие и щеше да спази първоначалното си изискване. Тя поклати глава.
— Ние сме достатъчно възрастни и опитни в изкуството на любовта, милорд, за да си позволяваме детски игри. Нека се опознаем малко по-добре, преди да се отдадем на чувствеността.
— Какво искаш да знаеш за мен, мадам? — попита той. — Искам да го научиш бързо, защото не бих желал после да ми отказваш — предизвика я той. Блез избухна в смях.
— Вече научих нещо за теб, милорд. Имаш много остър ум.
— А пък ти си известна с острия си език, мадам — отвърна й веднага той.
— Мисля, че кралският двор е загубил ценен придворен в твое лице, Антъни Уиндам — каза тя.
— Аз не съм придворен, ангел мой. Аз съм най-щастлив, когато си живея тук, в провинцията, с теб, Ниса и майка ми. Мечтая за деня, когато ще имаме пълна къща с деца, които ще отглеждаме с обич, така както твоите родители. Не търся слава и чест Блез Уиндам! Искам сърцето ти и щастието, което с божията воля ще съградим помежду си. Сега ме целуни пак, мадам, а аз ти обещавам, че ще се въздържам. Само ме целуни!
Тя се наведе към него и го целуна, но този път той я прегърна нежно и я привлече към себе си. Езикът му нежно погали устните й и те сами се разтвориха. Тя потрепери от нежността му. Езиците им се докоснаха като два пламъка.
„Трябва да спра това — помисли тя. — Трябва!“ Но не й достигна воля да пожелае той да престане да я целува нежно и горещо, което караше кръвта във вените й да се раздвижи.
Пръстите му намериха шнуровете на корсажа и той бързо и умело ги развърза, без да обръща внимание на протестния й вик.
— Не, скъпа, не се страхувай — прошепна той. — Нека, моля те, нека!
Ръката му докосна гръдта й и Блез почувства, че е готова да заплаче. Толкова отдавна не беше докосвана с такава нежност. Той продължи да я гали, като чувстваше, че цялото му въздържание се изпарява. Тогава видя бистрите сълзи в очите й.
— О, ангел мой — каза той. — Не плачи. Не бива да плачеш!
С върховно усилие той подреди роклята й и я взе в прегръдката си.
— О, Блез, моя обожавана съпруго, недей да плачеш. Ето, аз престанах и няма да те докосна повече, докато не бъдеш готова за това.
Тихите й сълзи спряха скоро и Блез го погледна.
— О, Тони, не бъди такъв глупак! Аз плача, защото ти ми достави прекрасно удоволствие, а не защото си насилил чувствата ми!
— Какво? Значи ти казваш, че съм те направил щастлива, ангел мой?
— Да, милорд, точно така. Но започвам да се боя от себе си. Каква жена съм аз, че да изпитвам удоволствие от докосването на чужд човек.
— Проклятия, Блез, аз не съм ти чужд! Аз съм твой мъж! Познаваш ме, откакто беше на петнадесет години, а сега си на двадесет! Ако искаш да знаеш каква жена си, ангел мой, аз ще ти кажа. Ти си една добра и любяща жена! Да не мислиш, че Едмънд не е споделил с мен колко любяща жена си ти? Той не можеше да повярва, че е имал такъв късмет. Защото първата му жена беше мила и го обичаше, но в брачното легло беше студена. А ти не си била такава… Затова той не можа да се въздържи да не го сподели с мен.
— Не знаех, че мъжете си говорят за тези неща, освен ако не коментират чужди жени! — възкликна тя.
— А жените не говорят ли за мъжете, с които се любят, ангел мой? — засмя се той, а тя се изчерви.
Скоро помежду им разцъфна приятелство, което стана явно за всички наоколо. Но понеже Блез се боеше, че се стреми все повече към плътската страна на отношенията им, тя се опитваше да не мисли за това, тъй като, благодарение на новите отношения, разкриваше все повече хубави черти от характера на този мъж, който й беше съпруг.