Дороти Уиндам продължи да пали свещи пред Светата майка в параклиса с молба да помогне на Блез и Антъни да преодолеят различията си, Блез да заобича сина й, а Тони най-после да се реши да й каже, че винаги я е обичал и че разказът за последното желание на Едмънд е бил измислен. Като че ли част от молитвите й се сбъдваха… А може би след време всички щяха да се сбъднат.
Виждайки, че сестра й и Антъни изглеждат щастливи, Дилайт се изяждаше от мъка. Тя трябваше да остане в Ривърс Едж, защото снегът бе затворил пътищата. Когато майката на Антъни предложи тя само да пресече реката и да отиде на гости при Блайт, Хенриета се беше разплакала и бе помолила нейната най-скъпа и единствена приятелка да не бъде изпращана на друго място. Блез се беше съгласила, защото двете момичета прекарваха времето си заедно и всъщност не й създаваха неприятности. Освен това не искаше да изпраща на Блайт, точно сега в последния месец на третата й бременност, тъжната и огорчена Дилайт.
Един януарски ден, когато най-после слънцето се показа и времето се позатопли, двете момичета излязоха, хванати ръка за ръка, в отрупаната със сняг градина. Хенриета бе научила, че Дилайт е все още девствена, но доста любопитна. Дилайт бе споделила с нея разказите на малката си сестра Ванора за наблюденията й в оборите. Начинът, по който разказваше, накара Хенриета да разбере, че девствеността притесняваше Дилайт. Французойката предположи, че ще може да използва слабостта на Дилайт в своя полза.
— Ти гледала ли си как се чукат слугите? — попита невинно Хенриета.
— О, не! — Дилайт се изчерви силно.
— А искаш ли да видиш как правят това мъж и жена? — изкуши приятелката си госпожица Хенриета. — Да видиш как правят онова, което толкова ти се иска да извършваш с Тони?
— О, не — прошепна Дилайт. — Страх ме е. Ами ако ме хванат, че гледам?
— Ти никога няма да знаеш какво да си представяш — какво хубаво нещо е любенето, ако не го видиш или ако сама не го направиш. — Отново я съблазни Хенриета. Но ако наблюдаваш своя приятелка, никога няма да те хванат, Дилайт. Ако гледаш мен! — малкото й френско лице светна дяволито.
— Ти? — Дилайт не разбираше дали Хенриета говори сериозно, или й се подиграва.
— О, скъпа, да, аз! Уви, аз израснах във френския кралски двор, а там за едно момиче е трудно да се запази девствено след дванадесетгодишната си възраст, пък и аз установих, скъпа, че ми харесва да се любя.
— Но ако не си девствена — зяпна шокираната, Дилайт, — няма ли да се разсърди съпругът ти?
— Той никога няма и да разбере — засмя се Хенриета. — Мъжете не са чак толкова наблюдателни, едно момиче трябва просто малко да се дърпа и да плаче по време на първата брачна нощ. После, когато мъжът заспи, да напръска чаршафите и бедрата си с няколко капки пилешка кръв, за да задоволи гордостта на мъжа си, когато той се събуди сутринта. Толкова е просто това, малка моя Дилайт. Сега ми кажи, искаш ли да погледаш как аз го правя?
Дилайт разтвори широко очи.
— И с кого? — прошепна тя.
Хенриета се изсмя.
— Хайде ела — каза тя. — А когато гледаш, просто си представи, че това си ти с твоя любим Тони. — Тя хвана приятелката си за ръка и я поведе към конюшните.
За момент Дилайт се поколеба, но Хенриета отново се изсмя и я завлече в тъмнината на конюшнята. Когато очите й свикнаха с мрака, Дилайт се огледа, но не видя никого. Все пак тръгна след Хенриета, която явно добре познаваше мястото. Те отидоха до края на сградата, където видяха един висок млад коняр.
— Здрасти, Джони — поздрави го Хенриета. — Чувстваш ли се във форма като жребеца на графа? Надявам се да е така, скъпи, защото аз съм като разгонена кобила.
— Тогава няма да те разочаровам, госпожице — отговори конярят. — Коя е твоята приятелка?
— Това е сестрата на графинята, която иска да погледа как го правим ние, Джони. Нали това няма да ти пречи?
Конярят се усмихна широко и показа изненадващо равни зъби.
— Не, госпожице, няма да ми пречи. Може би и тя ще поиска да опита с мен, а?
— Не, скъпи — предупреди Хенриета. — Приятелката ми още не е готова да се отдаде. Тя само ще ни гледа, за да види как става.
Бяха стигнали дъното на конюшните, където имаше една голяма купа слама.
— Ти можеш да стоиш тук, на вратата, и да гледаш, Дилайт — каза Хенриета. — И ако някой се доближи, ни предупреди! Не искаме никой да знае нашата малка тайна, нали? Защото, ако ни хванат, бъди сигурна, че мадам Блез ще те изпрати веднага вкъщи, далеч от твоя Тони. Тогава той никога няма да може да направи с теб това, което след малко Джони ще извърши с мен.