Дилайт кимна, но по гърба й полазиха тръпки от страх. Някъде, в едно ъгълче на ума й, се прокрадна мисълта, че всъщност Хенриета е много лошо момиче и че те двете не биваше да са тук сега. После мисълта за Антъни Уиндам замъгли всичко и тя се взря в двойката в сламата. Конярят вече бе развързал и свалил елека на Хенриета и бе съблякъл ризата й до кръста, така че големите й гърди бяха голи. Той коленичи и започна да целува и смуче големия й бюст. Хенриета гледаше пренебрежително към него, а после вдигна глава и се усмихна заговорнически на Дилайт. Скоро ръцете на коняря се плъзнаха под полата на момичето и той я бутна да легне върху сламата, като вдигна полите й до кръста. Мъжът коленичи между краката й, разтвори брича си и Дилайт видя органа му — нещо голямо и дълго, червено в края.
Тя зяпна шокирана, защото никога не беше предполагала, че мъжествеността е така голяма. Конярят чу възклицанието й и се извърна да й се ухили доволно. Дилайт се изчерви, но Хенриета шепнеше:
— Хайде, глупако, сложи го! Искам го! Джони се обърна с явно неудоволствие към партньорката си и навлезе в тялото й. Той яростно се замята, а под него Хенриета започна да се извива й да стене. Дилайт не можеше да откъсне очи от това представление. Очите й се замъглиха и тя вече не виждаше Хенриета и коняря, а себе си и Антъни, омаяни в страстната прегръдка.
Краката на Дилайт се разтрепериха и натежаха. Тя се хвана за гредата, за да не падне. Дишането й стана тежко и тя тихо застена:
— Антъни! О, да, скъпи мой! Да! Да! Люби ме! Люби ме!
Тихата и доволна въздишка на Хенриета я върна в действителността.
Французойката се усмихна, избута любовника си и преди да оправи дрехите си, се протегна бавно. После прескочи все още лежащия младеж и като хвана Дилайт за ръка, я поведе към изхода на конюшнята.
— Ето, мила, нали беше много възбуждащо? — каза тя спокойно. — Представи ли си, че ти и твоят чудесен Тони сте в същото състояние?
Дилайт пламна.
— Да — призна си тя. — Представих си.
Французойката се засмя гърлено.
— А действителният акт е много по-приятен от въображаемия, Дилайт, но има време, ще го разбереш.
— Кога, Хенриета? — попита замаяното момиче.
— Кога?
— Не бива да бързаш, скъпа — отвърна Хенриета.
— През пролетта ние ще измислим план, аз ти обещавам, мила Дилайт. Дотогава можеш да гледаш, когато аз се забавлявам с Джони. Някога докосвал ли те е мъж, Дилайт? Мога да се закълна, че не, защото ти си едно безкрайно невинно същество.
— Никога — дойде очакваният отговор. — Аз се пазя за Антъни.
— Следващия път, когато дойдеш да ме гледаш с Джони, трябва да му позволиш да си поиграе малко с хубавите ти гърди, Дилайт. Пак ще си девствена, но това ще ти достави голямо удоволствие. Можеш да си затвориш очите и да мислиш, че той е твоят Антъни — каза Хенриета.
— Не знам дали бих се решила — промърмори Дилайт.
— Ще поговорим пак, като му дойде времето — продължи изкусително Хенриета. — Аз съм ти най-добрата приятелка и искам да си щастлива, скъпа.
Дойде февруари и Блез знаеше, че повече не може да отказва на мъжа си да сподели леглото й. С всеки изминат ден тя все повече харесваше Тони, но не чувстваше към него онова, което бе изпитвала към Едмънд. Пък и как ли би могла? И все пак неин дълг като графиня Лангфорд беше да роди наследник на семейство Уиндам. Дори само заради паметта на Едмънд тя трябваше да се съедини с Тони. Той толкова отчаяно се бе стремил да има наследник. Ако те с Тони имат син, ще го нарекат на първия й съпруг. Знаеше, че Антъни няма да има нищо против.
Сутринта на пети февруари Херта изми косата й и я парфюмира с любимия й парфюм с аромат на виолетки. Дори и да си беше спомнил за датата, целия ден той дискретно мълча. След вечеря Блез се изправи.
— Ще те оставя сега, милорд — каза тя. — Искам да се изкъпя, преди да се оттегля.
— Ще дойда при теб след час — отговори той, без да я погледне.
Значи помнеше! Тя се беше надявала, че ще е забравил, но не беше така. През последните няколко седмици я бе ухажвал нежно и тя трябваше да си признае почти с вина, че харесваше целувките му. Щом пристигна в апартамента си, Блез беше изненадана да открие, че ваната е вече пълна с топла ароматизирана вода.
— Ти си страхотна — зарадва се тя на Херта.
— Хммм — дойде строгият отговор. Нали е пети февруари, а? — Тя развърза корсажа на Блез и й помогна да се съблече.
— Да — каза бавно Блез, докато сваляше дрехите си. — И какво общо има това с моята вана?
— Нали тази нощ най-после ще допуснеш съпруга си при теб? — попита Херта.
Блез се засмя. Пред Херта нямаше нужда да се крие. Херта знаеше всичките й тайни.