— Трябваше да съм сигурна, че не нося дете от краля — обясни тя на камериерката си. — Не искам незаконородени в семейство Лангфорд.
— Разбирам — отговори Херта. — Хайде, влизай във ваната, милейди, преди да си умряла от студ!
Блез се гмурна във ваната и въздъхна от удоволствие. Водата отне умората от деня.
— Остави ме за малко — каза тя.
— Не сега — бързо й възрази Херта. — Не можеш да го държиш да чака и минута повече от необходимото. Лангфорд се нуждае от наследник!
Блез поклати глава. Беше ясно, че нито семейството, нито прислугата ще се успокоят, докато не роди син за Уиндам. Тя остана мълчалива, докато Херта я изкъпа и я накара после да излезе от голямата дъбова вана. След като я изсуши и напудри, Херта й подаде лилавата копринена нощница, която бе избрала за първата брачна нощ на господарката си.
— Без нощна шапка — заповяда тя с толкова твърд тон, че Блез не посмя да задава повече въпроси. — Хайде сега в леглото, милейди! Не, почакай!
— Защо, Херта? — Блез бе започнала да се ядосва.
— Съблечи си нощницата, милейди. — Преди Блез да може да възрази, камериерката я съблече отново. — Няма защо да се похабява красивата дреха, милейди — каза тя на зачудената си господарка. — Любящият мъж само ще я скъса, а лорд Тони те обича много. Хайде в леглото!
Блез се вмъкна в леглото и поклати зачудено глава. Не знаеше дали да бъде доволна от камериерката си, или да й се скара. Но като наметна на раменете й красив дантелен шал, Херта я благослови и излезе, още преди Блез да реши какво да направи.
Чу как слугите отнесоха ваната и всичко затихна. От двете страни на леглото горяха запалени свещи. В стаята бе приятно топло от яркия огън в камината. Чувстваше се малко нервна. Все пак не беше момиче, но не можеше да не мисли за това, което щеше да се случи. Дали щяха да си допаднат?
„Лорд Тони те обича много“ — скъпата Херта, която все още вярва в приказките, които е разправяла на децата си, а сега и на внуците си. Тони обичаше Ривърс Едж и графство Лангфорд така, както ги обичаше и тя. Заради това те трябваше да родят деца. Тони се ожени за нея, защото бе обещал на Едмънд. „Но откъде би могла да знае за това скъпата Херта?“ — помисли тя. Колко объркан бе животът й. И все пак това не беше нещастен живот.
Тя леко задряма, но се събуди, когато чу вратата, която свързваше двете спални, да се отваря. Дявол да го вземе! От кога не беше чувала този звук! Тя отвори очи и видя Антъни да се приближава към леглото. Беше съвсем гол, тялото му беше великолепно.
— Остани за момент в светлината на огъня, милорд — помоли тя тихо, а когато той спря, тя възкликна: — Ти си красив, Тони! Никога не съм виждала мъж с толкова красиво тяло.
Дори и в тъмнината на стаята, тя можа да забележи как бузите му се изчервиха. Блез прехапа устни, за да не се засмее.
— Мадам, ти ме засрами — каза той нежно.
— Защо? Защото харесвам тялото ти ли? — Тя отметна завивката и стана от леглото. — Ти също можеш да огледаш тялото ми.
Стояха така, загледани един в друг. Тя леко се усмихваше. „Той е много строен — мислеше тя. — Широките му гърди и рамене много приличат на тези на Едмънд“. Първоначално той не можеше да откъсне поглед от красивите й закръглени гърди. Колко пъти ги бе галил през последните няколко седмици, но сега, когато видя идеалната им форма на фона на прекрасната й голота, дъхът му почти спря. Почувства как нещо в и без това стегнатия му стомах се стяга още повече. Тя също усети, че нещо в нея трепна. Почувства леко напрежение около венериния си хълм, покрит с тъмни къдрици. Неговата възбуда също нарасна при вида на главозамайващата й красота.
— Ти си най-красивата жена на света — каза той просто.
— Да попитам ли колко жени си виждал, милорд? — пошегува се тя.
— Не, Блез Уиндам. Отговорът сигурно само ще усили естествената ти женска суетност.
Тя се засмя. Звукът беше гърлен и чувствен и накара сърцето му да затупти още по-бързо. Той протегна ръка и обхвана тънкия й кръст. Привлече я към себе си. Блез погледна лицето му и се изплаши от любовта, която видя там. „Не! Не! — помисли тя. — Това не може да бъде! Той не може да ме обича! Не може! Аз не го обичам! Не!“ — Тя паникьосана постави ръце на гърдите му и искаше да го отблъсне.
Антъни веднага забеляза промяната в нея.
— Какво има, ангел мой? — попита я нежно.
— Обичаш ли ме? — с пресекнал глас зададе тя въпроса си.
— Аз винаги съм те обичал, Блез — отговори честно той.
— Не, не, ти не можеш да ме обичаш — изхлипа тя. — О, Тони, не е честно, че ти ме обичаш. Аз не те обичам и не знам дали ще мога да те обикна някога. Когато Едмънд умря, аз погребах сърцето си с него! — заплака тя, облегната на силното му рамо.