— Може и да е така — съгласи се той. — А може би ти просто вярваш, че е така, Блез. Независимо от това аз не мога да не те обичам. Аз те обичам от първия миг, в който те видях, макар че знаех, че си, жена на чичо ми. Сърцето ми бе изпълнено с любов към теб. Защо мислиш, че не можах да си намеря подходяща съпруга дори и в кралския двор? Защо мислиш, че не можаха да ме накарат да се оженя за сестра ти Дилайт? Нямаше никаква надежда, че ти можеш да ми станеш жена. Но аз знаех, че не бих могъл да бъда щастлив с друга. Бях се заклел, че никога няма да се оженя. Щях да живея в Ривърсайд и да оставя всичко, което притежавам, на Ниса, като я направя своя наследница. Това щеше да бъде единственият начин да ти отдам любовта си, без да обидя чичо си… А после Едмънд загина…
— Той сигурно е знаел за чувствата ти към мен — каза тихо Блез. — Затова е поискал ти да се ожениш за мен и да се грижиш за мен и Ниса. Така той е осигурил и твоето щастие. В последния миг от живота си той е мислел за всички нас.
Сега трябваше да й каже цялата истина. Не биваше да има повече лъжи помежду им.
— Едмънд умря мигновено, Блез. Той нямаше време да ме помоли за нищо, камо ли да ме накара да му се закълна.
— Но ти каза на краля… — започна тя.
— И пред господа бих излъгал, за да те имам като съпруга — заяви Антъни.
Жестоката реалност я порази.
— О, негодник! О, жесток човек! Да ми направиш това! Да ме обичаш толкова много, а аз да не мога! Пък и да ми го кажеш! О, никога няма да ти простя, Тони! Никога! — И тя се затресе в отчаяни ридания.
— Не плачи, Блез — помоли той. — Не плачи, скъпа ми съпруго. Аз ще те науча да ме обичаш! Кълна ти се! — Той я притисна здраво към себе си и я остави да излее мъката, която я задушаваше. Би дал живота си, за да не позволи тя да изпита мъка, но сега, в началото на съвместния им живот като мъж и жена, не искаше да остане някаква лъжа помежду им.
Блез плачеше. Мислеше, че няма да може да понесе тази ужасна мъка. Той я обичаше! Обича я! Беше излъгал краля в сляпото си желание да я има за себе си. Ако Хенри не беше се изморил от нея или пък интересите му бяха продиктували друго, Антъни можеше да бъде преследван от отмъщението му. Това би могло да заплаши и живота му! И беше го направил заради нея! Само заради нея! А пък тя не го обича и не е сигурна, че някога ще чувства нещо повече към него, отколкото онова, което чувстваше сега. Но какво всъщност чувства сега? Не можеше вече да е сигурна. Тя беше абсолютно объркана. Трябваше всъщност да е доволна, че той я обича, но се чувстваше виновна за това, че не изпитва същото чувство към него.
— Проклет да си, Тони! — изхлипа тя. — Проклет да си! Проклет! Проклет! — и започна лудешки да го удря по гърдите.
Той не можеше да разбере нейния яд.
Нали току-що й се беше обяснил в любов! Нали й беше признал всичките си чувства? Беше сигурен, че като й каже истината, ще промени отношението й към себе си. Мислеше, че тя дори може би също ще признае, че го обича… Какъв глупак е бил! Цялото й приятелско държание е било само маска. Беше се излъгал. Тя може би плачеше, защото той я е откъснал от кралския двор и живота, който всъщност й е харесвал. Лъжи! Лъжи! Всичките й мили думи са били просто лъжи!
Хвана я за раменете и я погледна в лицето, но не забеляза болката в очите й.
— Ако това, мадам, е някакъв опит да избегнеш задълженията си на съпруга към това семейство, искам да ти кажа, че не успя! Ти ще започнеш да поемаш отговорността си към графство Лангфорд още от тази нощ! — Гласът му бе леден и лишен от нежност.
Ръката й се насочи към устата й, но после тя я свали надолу.
— Ще ме изнасилиш като краля ли? — тихо попита с празен поглед.
— Съпругът не изнасилва съпругата си — отвърна той. — Жената принадлежи на своя мъж. Тя е негова и той може да прави с нея каквото пожелае, Блез. Чичо ми не те ли научи на това?
— Как смееш да споменаваш Едмънд в момента, в който заявяваш, че ще ме изнасилиш!
— Да те изнасиля ли? — Гласът му бе нехаен. — Съпругът не изнасилва съпругата си, пак ти го казвам! Тя е негова собственост с душата и тялото си!
Блез не му отговори, но се обърна, отиде до леглото и като легна, разкрачи крака.
— Ако се борим, аз не мога да те победя — каза тя равнодушно. — Вземи желаното от мен, милорд. Но няма да изпиташ никакво удоволствие.
Цялото горещо желание, което бе изпълнило тялото и душата му, бе изчезнало. Той погледна към нея, студена и с поглед, който го отблъсква. Първата му мисъл бе да я нарече „кучка“, каквато си мислеше, че е и да я остави. После здравият разум надделя. Може би в объркването си тя бе избухнала така силно, след като й бе признал любовта, си, а той сигурно отново не я е разбрал.