Тя не беше го лъгала. Беше му казала истината. Той бе уверен в това. Ако я остави сега, ако не се опита да предотврати разрива, можеше да я загуби завинаги. Не, ще бъде търпелив дори и в яда си, и в огромното си разочарование. Един тих глас му казваше, че наистина трябва да бъде такъв.
Той отиде до леглото.
— Завий се, ангел мой — каза, а когато тя се подчини, седна до нея. — Блез, моля те да ме изслушаш. Когато се омъжи за Едмънд, ти не го познаваше, нито пък той теб. И все пак вие се обикнахте. Нали не си забравила? Такава любов е велика благословия. В много от браковете не съществува любов. Няма нито приятелство, нито уважение. Но аз винаги съм смятал, че съпрузите трябва да се обичат. Признах любовта си към теб, както и ти ми призна истината за живота си в кралския двор. Решихме да не поставяме бариери помежду си и макар че свалихме всички, ти искаш да поставиш сега нова. Недей да правиш това, ангел мой. Аз те обичам. Ти казваш, че не изпитваш обич към мен. Но поне вече не ме мразиш. Започнах да си мисля дори, че започваш да ме харесваш. Върху тази малка, но здрава основа трябва да стъпим ние с теб. Аз мога. А ти?
По бледата й буза се търколи една сълза.
— Ти ми предлагаш толкова много, Антъни. Аз познавам огромната цена на любовта. Срамувам се, че в замяна на твоята обич мога да ти предложа толкова малко. Ако ти все още ме искаш, аз съм твоя — гласът й беше толкова тъжен, че почти го накара да се разплаче.
Но той се въздържа, отметна завивките и легна.
— Започнах да замръзвам — обясни тихо и посегна да я вземе в прегръдките си. — Ела и ме стопли, ангел мой.
Тя лежеше мълчаливо в прегръдката му и си мислеше, че тялото й сега е по-студено и от неговото. Държеше я толкова нежно, че тя усещаше не толкова докосването му, колкото чувство на обожание и защита. Не направи опит да я погали, но докато топлината се връщаше в телата им, съпругът и съпругата се успокоиха и заспаха. Някъде посред нощ един от пъновете в камината се разпадна, със силен шум и искри и ги събуди.
Антъни бързо скочи от леглото и отиде да хвърли дърва в огъня. На връщане се спъна в нещо.
— Дявол да го вземе! — ядосано изруга той.
— Какво стана, милорд?
— Ударих си пръстите — измърмори той.
— Искаш ли да ги целуна, за да ти мине? — пошегува се нежно тя. Сънят явно бе подобрил настроението й.
— А ти би ли го направила? — попита той. — Или може би ще проявиш интерес към някоя друга част на тялото ми, която ще изпита по-голямо удоволствие от целувката.
Блез тихо се засмя.
— Милорд! — извика тя, като се правеше на засрамена. Сънят й беше върнал и здравия разум. Това беше нейният съпруг и независимо дали го обича, или не, те и двамата имаха задължения към графство Лангфорд. Добре поне, че той я обича. Сигурно ще е добър любовник, тъй като ще иска да й достави и удоволствие.
Антъни се пъхна в леглото и я привлече към себе си. Започна да гали гърдите й.
— Господи — прошепна в ухото й. — Това са най-прекрасните плодове, ангел мой. — Целуна я силно.
Тя оцени удоволствието и приятната възбуда, която почувства от докосването му. Щеше отново да се почувства виновна, ако не беше си спомнила думите на краля, който сравняваше женското тяло с нежен инструмент. Тя вярваше, че Антъни е не по-малко умел майстор от Хенри Тюдор. Той като че ли бързаше да я има… Тя въздъхна и се протегна от удоволствие под милувката му.
Меката й плът тръпнеше. Топлите му длани галеха гърдите й и докосваха настръхналите им зърна. Той явно се забавляваше с тази игра. После тъмната му глава се наведе и горещите му устни я докоснаха. Той зацелува страстно гърдите й, а Блез въздъхна леко от наслада и усети как сърцето й затуптя по-бързо.
Тя не се сдържа и също го погали. Ръцете й прегърнаха красивата му глава и тя се наслади от допира с меката коприна на косата му. После пръстите й се плъзнаха по шията и широките му мускулести рамене.
Докосването на пръстите й го възбуди силно и той изпъшка. Под него жена му въздишаше явно удовлетворена от неговата нежност. Той продължи да я гали и целува, без да бърза, сам зачуден на търпението си. Защото толкова отдавна я желаеше… И все пак искаше да я накара да запомни завинаги този първи път… Той бавно премести устните си от гърдите към корема. Усещаше пулса й.
Дълбоко в себе си Блез почувства трепет, но не знаеше дали и той го е усетил. Дали ще посмее? Дали ще посмее да я люби по този начин още първия път? Тя помисли, че човек, който е посмял да излъже могъщ края, сигурно би посмял да направи всичко. Главата му се спусна още по-надолу и той зацелува бедрата й със същите кратки, нежни целувки, които бе положил върху корема й. Нежно я разтвори като фина мида и езикът му докосна перлата на чувствеността й. Блез затаи дъх от възбудата, която в миг премина през цялото й тяло. Когато той се отдръпна, почувства празнота и самотност.