Блез се засмя на острите думи на сестра си.
— Аз не съм сигурна, че ще знам как да ръководя тази „тълпа“ — пошегува се тя, а после стана сериозна. — Но моето семейство ще ми липсва, Блис, защото ние, макар и да сме бедни откъм материални блага, сме богати с любовта помежду си.
— Аз предпочитам да съм богата на практика — горещо възрази Блис.
— Тогава, щом стана съпруга на лорд Уиндам, аз ще трябва да се погрижа да ти осигуря подходящ съпруг. Подходящ, значи богат.
— И за Блайт също — продължи Блис, която винаги се грижеше и за двете.
— За Блайт също — съгласи се Блез.
— Обещанието ти не е безсмислено, мила — намеси се лейди Морган. — Твоите сестри наистина ще имат нужда от помощта и влиянието ти, за да намерят съпрузи. Щом се омъжат, ще помагат и за останалите. Това чудо, което днес се случи на теб, сигурно е в резултат на нашите молитви. Граф Лангфорд е много мил и щедър човек. Ако ти положиш съвсем малко усилия да му харесаш, те уверявам, че ще бъдеш най-щастливата жена на света. Той ни се закле, че ще се отнася с теб като с кралица. А когато го дариш с наследник, Блез, предполагам, че всичко, което пожелаеш, ще ти бъде осигурено.
Тя внимателно загледа дъщеря си, като се чудеше дали онова непослушание отпреди малко вече я е оставило.
Блез знаеше, че трябва да успокои майка си.
— Ще се постарая да бъда добра съпруга на графа, мамо. И понеже обичам децата, аз също искам като лорд Уиндам да имам много.
Лейди Морган изглеждаше успокоена.
— О, мила моя — каза тя. — Знаех, че като поразмислиш, ти ще видиш, че сме взели мъдро решение. — Тя прегърна дъщеря си и заплака. — Толкова се радвам за теб!
— Мадам — запротестира съпругът. — Ако не отделя ей сега най-голямата си дъщеря от вас, май ще заразите цялата къща със сълзи и истерия. Тичай горе, Блез, и се преоблечи за езда. Има доста неща, които добрата домакиня трябва да знае. Като твой баща аз чувствам задължението си да ти покажа някои неща откъм страната на мъжа. Бързай!
Блез с благодарност напусна голямата зала на Ашби, майка си и сестрите. Притича по стълбите към малката стаичка, която делеше с Блис и Блайт. Бързо съблече ежедневната си пола и корсаж и ги замени с чиста бяла блуза и позахабена и избеляла, но здрава кадифена пола за езда. Какъвто и да е бил някога цветът на кадифето, сега то изглеждаше сиво. Измъкна ботушите си от ъгъла и ги обу. Усети как вече й стягат на пръстите, защото бяха правени преди пет години. Но така или иначе те още й бяха удобни. Като се изправи и стъпи на крака, помисли, че лорд Уиндам сигурно ще поръча и нови ботуши за нея. Нови ботуши и пола за езда от тъмносиньо кадифе със съответно елече и шапка с бяло перо! Затвори очи и си представи как би изглеждала в такъв разкош. Хареса й онова, което си представи. Явно женитбата с богат мъж си имаше предимства, които не беше оценила досега. Как ли щеше да й завижда Блис за тоалетите…
Тя се затича надолу по стълбите. Навън баща й беше вече яхнал коня си и я чакаше. Конярят й помогна да седне на седлото и баща и дъщеря се отдалечиха от къщата. Известно време яздиха мълчаливо, но щом навлязоха в ливадите, лорд Морган заговори:
— Какво мислиш наистина за тази женитба, Блез?
— Имат ли някакво значение моите мисли и чувства, татко? Аз трябва да се омъжа, нали? А пък тази партия е наистина изгодна, нали така?
— Ако мислех, че женитбата с лорд Уиндам би била лоша за теб, никога нямаше да приема предложението на графа, Блез. Вярно е, че трябва да се омъжиш и също така е вярно, че тази партия е наистина голям късмет за всички нас. Ще ти помагам да се справиш с всичко, което предстои, дъще моя. Аз наистина желая твоето щастие.
— Мене ме е страх — каза Блез. — Но не знам от какво. Мразя мисълта, че ще напусна Ашби. Макар че, както каза Блис, аз ще бъда господарка на голям дом, не мога да си представя, че ще е по-хубав от този. И дали ще го обикна? Ами ако не? Пък и не познавам този мъж, за когото ще се омъжа. Той също не ме познава. Ами ако не се харесаме? Аз разбирам причините: той иска втора жена и деца. Но ако само това са причините, ще ме обикне ли? Ами аз него? Много е трудно всичко и много объркано. В един момент се радвам, защото никога не съм си и мечтала за такъв съпруг. Всъщност очаквах, че ще се омъжа евентуално за малкия син на земевладелеца Грин, ако той се съгласи да вземе момиче без зестра. Но се съмнявах, че дори и това ще стане, защото знам, че земевладелецът е амбициозен човек. Всеки път, — когато идваше, чувствах как преценява — дали ще му бъде изгодно да се сроди с нашето семейство — засмя се тя гърлено и Роберт Морган също се засмя с нея.