Веднага щом изпратиха баща й, Дилайт се залепи за приятелката си.
— Какъв план си измислила, Хенриета? Имам вече само няколко седмици, а после ще се окажа женена за непознатия, див ирландец. Този път баща ми няма да отстъпи, знам го! Той със сигурност ще ме омъжи! — гласът й се извиси истерично, а погледът й бе изплашен.
— Ела, мила, ела — Хенриета я хвана за ръката и двете изтичаха в конюшнята. — Не бива да се страхуваш и притесняваш. Нека намерим моя Джони и той ще ни успокои и двете.
— Не знам дали трябва — поколеба се Дилайт.
— Така казваш от първия път, когато го остави да си играе с гърдите ти. Защо се боиш, скъпа? Девствеността ти е същата, каквато си е била и по рождение. Разбира се, ако поискаш, това може и да се промени, миличка. Джони е като млад жребец. Той би могъл да „обязди“ няколко „кобили“ и пак да бъде в добра форма.
— Не — каза Дилайт. — Аз не съм толкова сигурна, че ще мога да скрия, че не съм девствена. Аз ще пазя невинността си, докато не се омъжа за Тони.
Двете вече бяха стигнали в дъното на конюшните и намериха Джони, който ги очакваше.
— Видях ви, че идвате — той сграбчи Дилайт и пъхна ръка в деколтето й.
За миг тя допусна свободното му държане, но после го бутна настрани.
— Ще ми повредиш роклята, говедо такова! Миришеш на лук и освен това ме одраска! — Тя се извърна ядосано към Хенриета. — Когато приключиш със „спорта“ си, ще ме намериш в градината. Кажи ми плана си или ще кажа на сестра ми какво правиш с тоя селянин. — И тя хукна навън.
Конярят се ухили подире й. Тая беше огнена, макар и малко луда. Би се радвал, ако можеше да я събори и да я опита, но знаеше, че тя щеше да се развика, че са я изнасилили, и тогава той би се намерил пред палача. А никоя жена не си заслужава живота му.
— Какво гледаш бе, животно? — скара му се французойката.
— Нищо, миличка — каза той и я събори върху сламата.
Дилайт мина през градината, където по поляните вече бяха разцъфнали жълти и розови иглики. Тревата вече зеленееше, а реката течеше синкава и освободена от леда. Колко дълго още трябва да търпи? Колко дълго още трябва да вижда Блез и Антъни заедно? Напоследък Блез се променяше пред очите й. Беше станала по-нежна и хвърляше дълги и замислени погледи към Тони.
Горкият Тони! Да го насилят да се ожени за жена, която нито обича, нито желае. Да го накарат да приема кралските огризки! Но скоро! Скоро тя ще го отърве от тях, ще го отърве от жената, която ги разделя. Скоро Дилайт ще стои до Антъни в огромния хол. Скоро Дилайт ще спи в апартамента на графинята и ще ражда дългоочакваните наследници на Лангфорд. Тя ще му подари своята девственост и от нейната чувствена любов ще се роди следващото поколение Уиндам.
— Може и да не гледаш толкова страховито, Дилайт — предупреди я приятелката й Хенриета, щом се доближи.
— Имаш ли план? — попита Дилайт. „По-добре наистина вече да го е измислила, защото иначе, бог ми е свидетел, ще кажа на Тони за държанието й. Щом се омъжа за него, тя ще трябва да се махне, ако още не се е оженила за някоя бедна, наивна душа!“
— Но, разбира се, скъпа. Отдавна съм го измислила. Сега трябва само да го изпълним — отвърна Хенриета. Тя добре виждаше, че Дилайт повече не можеше да издържа.
— И какъв е той?
— Ти ще направиш на сестра си един много специален подарък, за да й благодариш за добрината през последните месеци.
— И какъв е той? — попита недоверчиво Дилайт. Да не би Хенриета да я лъже нещо?
— Нощница от най-фина коприна. Има няколко топа в килера. Ще изберем цвят, който много ще се хареса на мадам Блез. Ще го избродираме заедно. Моите бродерии много се харесваха на придворните дами. Когато стане готова, аз ще импрегнирам нощницата със специална отрова. Знам как се прави. Когато сестра ти облече дрехата, отровата ще проникне през кожата й. Тя ще умре. Смъртта ще изглежда естествена, и ето ти тебе! Милорд Антъни е твой!
Първото нещо, което Дилайт си помисли за плана на Хенриета, бе, че е много прост. Тя не беше шокирана от идеята, че това ще убие сестра й. Желанието й да притежава Антъни бе надделяло над морала. После се насили.
— Ако обработим нощницата с отрова, какво ще ни предпази нас от нея, докато й я дадем? — попита тя.
— Аз ще направя специален лосион, с който ще намажем ръцете си. Той ще ни предпази, когато пипаме нощницата.
— Хайде да започваме още днес — каза Дилайт. — Докато изберем плата и го скрием, ушием и избродираме, ще минат няколко седмици. Времето едва ще ни стигне, Хенриета.
— Аз ще ти помагам, миличка, за да можеш да свършиш навреме. Ти ще дадеш подаръка на мадам Блез в деня на заминаването си. По този начин ще си тръгнала доста преди тя да умре. Аз ще се погрижа тя да облече нощницата същата или следващата нощ. Можеш да ми вярваш, скъпа, така както ми вярваш и за другите неща. — Хенриета се усмихна скришом, но мисълта на другото момиче вече беше далеч. Тя си представяше своята сватба с Антъни Уиндам.