Дните и седмиците минаваха и пролетта разцъфна. Приближаваше Великден. В дните на Великите пости Дилайт и Хенриета работеха усилено върху подаръка за Блез. С глави, допрени една до друга, те шиеха, но не искаха да покажат работата си на никого.
— Ще бъде изненада — казваше Хенриета.
— Изненада за сестра ми — каза Дилайт на лейди Дороти. — Тя е толкова мила, въпреки че аз се държах лошо с нея. Не знам дали ще мога да й простя, че ми отне Антъни, но не искам да има омраза помежду ни, след като моите родители ми уреждат женитба, която ще ме отдалечи от Англия. След като се омъжа, аз няма да видя повече моето семейство. Не искам да останат лоши чувства между мен и Блез.
Думите бяха разумни, въпреки че очите на Дилайт казваха друго. И все пак лейди Дороти не можеше да обвини момичето, макар че всеки път, като виждаше Дилайт и Хенриета да си шушнат, изпитваше неприятно чувство. Хенриета Уиндам. Момичето беше доста по-неприятно, отколкото се стори на лейди Дороти на пръв поглед. Блез беше права. Единственото разрешение на въпроса беше женитбата, и то за някой по-възрастен мъж, който няма да бъде чак толкова омаян по момичето и ще го държи строго. А това беше доста наложително според лейди Дороти.
Дойде денят, в който Дилайт трябваше да си тръгне. Лорд Морган пристигна да прибере дъщеря си. Всички беше готово. Багажът на Дилайт беше опакован и поставен в колата. Но Дилайт предпочете да язди до баща си. Тя си взе „довиждане“ с всички и щом слънцето се издигна, баща и дъщеря се приготвиха за тръгване.
— Имам подарък за теб — каза Дилайт на Блез. — Знам, че през последните месеци отношенията ни бяха обтегнати, но моят яд отмина и аз не искам да замина за чужда страна, без да сме преодолели с теб горчивината помежду си. През изминалите седмици аз ти уших специална нощница. Хенриета ми помогна да я избродираме. Довечера тя ще ти донесе подаръка. Носи го щастлива и мисли за мен — завърши Дилайт и прегърна сестра си с усмивка. Но очите й не се смееха.
Двете заговорнички бяха решили в последната минута, че Хенриета ще даде нощницата на Блез, защото Дилайт се боеше да я докосне, след като вече беше обработена с отровата на французойката. Хенриета разбра, че ако спори с Дилайт, ще предизвика само повече съмнение. Дилайт се беше опасявала от възможността Тони също да бъде отровен, но Хенриета я увери, че той ще спи, упоен от праха, който ще му сипе вечерта във виното. Ще изглежда пиян и ще го сложат да легне в собственото му легло, а на сутринта ще го събудят с новината за внезапната смърт на съпругата му.
Блез прегърна по-малката си сестра с обич.
— Малка моя — каза тя. — Никога не съм искала да те ядосам. Съжалявам, че животът ти не се уреди така, както ти искаше. Дай възможност на младия ирландски лорд, Дилайт. Знам, че ирландците са много чаровни.
Най-накрая Дилайт прегърна Хенриета, а когато двете момичета се разделиха, погледите, които си размениха, накараха лейди Дороти да се зачуди какво ли са замислили и защо тя се чувства така разтревожена.
Лорд Морган и Дилайт преминаха през селата на имението Лангфорд и пресякоха реката със сала.
Пътуваха спокойно. Пътят към Ашби се беше ширнал пред тях, пресичащ зелените нивя и ливади. Градините бяха натежали от цвят, агнета играеха по поляните. По езерата плуваха двойки лебеди. Денят беше прекрасен с невероятно синьо и ярко небе.
Лорд Морган знаеше, че дъщеря му ще бъде тъжна, когато напусне Ривърс Едж, но държанието й сега беше прекрасно. Не, почти щастливо.
— Доволна ли си, че се връщаш у дома, Дилайт, или се усмихваш заради щастливите новини на Блез? — попита я той.
Дилайт извърна глава към него и по лицето й се прочете и любопитство, и опасение.
— Каква щастлива новина? — попита тя.
— Ах — отвърна баща й. — Казах на Блез да ти съобщи, но тя е предпочела да почака, докато се сгодиш. Пък аз сега се изпуснах.
— Каква щастлива новина? — повтори Дилайт. Гласът й издаваше опасения.
— Блез и Антъни очакват първото си дете в края на тази есен. Тя ми каза, че се чувства по същи начин, както когато е била бременна със сина си, който умря. Затова е сигурна, че носи син. Това не е ли щастлива новина? Антъни е луд от щастие!
При думите на баща й разумът изведнъж се върна в главата на Дилайт. Цялата й омраза към Блез изчезна и я заля пълното съзнание за онова, което беше сторила.