— Скъпи боже, какво направих аз? — изкрещя тя, като трепереше, и се строполи в безсъзнание от коня си.
Лорд Морган скочи от кобилата си и извика на малкия кортеж да спре. Той коленичи до дъщеря си и се увери, че няма нищо счупено, но не успя да я свести. Премести я под сянката на близкото дърво. Най-после, след около час, Дилайт започна да се свестява. Лорд Морган наля малко силно червено вино през устните й и тя успя да го преглътне. Бавно цветът на лицето й започна да се възвръща и тя отвори очи.
— Какво си сторила, Дилайт? — попита тихо баща й. — Трябва да ми кажеш какво си сторила?
— Тони не я обича — прошепна Дилайт. — Не я обича! Той се е оженил за нея само защото е обещал на Едмънд и кралят го е накарал, когато е искал да се отърве от Блез като любовница.
— Антъни много обича Блез, Дилайт — каза нежно баща й. — Защо не искаш да го разбереш, детето ми. Ще ти кажа нещо, което дори и кралят не знае. Едмънд не е искал нищо от Тони. Едмънд е умрял моментално. Антъни обаче е обичал Блез от момента, когато я е видял за първи път. Когато чичо му умрял, той е видял, че може сам да се ожени за Блез. Плановете му се изпълниха, когато отиде при краля и му каза, че такова е било последното желание на Едмънд. Кой можеше да го обвини в лъжа? Това е причината той да не поглежда друга жена, Дилайт. Дори и теб!
Дилайт започна горчиво да плаче.
— Ти трябва да ми кажеш какво си направила, детето ми. Трябва да ми кажеш бързо, преди това да е заплашило някой от нашето семейство — настоя лорд Морган.
— Аз, татко, замислих да убия сестра си — изхлипа Дилайт. — Господи, боже мой! Аз подготвих убийство!
На Роберт Морган му се стори, че ледена ръка го хваща за сърцето. Дъщеря му се намираше на границата на лудостта.
— Кажи ми, Дилайт — каза той тихо. — Кажи ми как си замислила да убиеш Блез?
— Нощницата, която й уших, татко… — започна Дилайт. Виждаше се какво усилие полага, за да говори. — Моят подарък за Блез, татко. Тя е обработена със специална отрова и ако Блез я облече, до сутринта ще умре.
— Къде е тази нощница, Дилайт?
— Хенриета я държи в стаята си. Тя ще я даде довечера на Блез. Не си ли спомняш, че аз така казах на Блез?
— Кажи ми как си намерила тази отрова, Дилайт — попита бащата, но знаеше какъв ще бъде отговорът.
— Хенриета, татко. Тя я направи с помощта на прислужницата си Сесил. Хенриета е лошо момиче, татко. Тя се чука с един от конярите в дъното на конюшните.
— Откъде знаеш това, дете? — Той беше ужасен от онова, което научи за французойката сега. Тя явно беше много хитра.
— Хенриета ми позволи да я гледам — дойде ужасяващият отговор. — Тя каза, че като видя, ще знам какво ще прави с мен Антъни, когато му стана съпруга.
„Боже мой — помисли лорд Морган. — Дано госпожица Хенриета не е подмамила Дилайт и за нещо повече.“ И все пак трябваше да знае.
— А конярят някога…? — Той се поколеба да изрече въпроса докрай, но Дилайт го разбра.
— О, не, татко! Аз никога не съм се чукала. Кълна се! Аз запазих своята девственост за съпруга си — каза тя направо, но си спести да признае как слугата я бе галил и стискал, защото, забеляза дълбоката тревога, която се бе изписала на красивото му лице. Бедният татко! Той е толкова добър човек!
Лорд Морган накара дъщеря си да пийне още малко вино.
— Трябва да се върна в Ривърс Едж, детето ми, и да сложа край на това нещо.
— О, татко! Аз ще умра, ако Блез и Антъни разберат какво съм направила! Те ще ме намразят и никога няма да ми простят, а аз наистина съжалявам. Ако знаех, че Антъни наистина я обича, кълна се, че никога не бих го сторила!
— Не бой се, дъще. Аз ще се опитам да приключа с всичко така, че сестра ти да не разбере. Чувстваш ли се достатъчно добре, за да яздиш?
— Да — кимна тя.
— Добре. Ти ще си идеш в Ашби. Вече сме почти на половината път. Аз ще се върна, но не по пътя, а през полето. Ще отида до дома на лорд Кингсли, защото е по-близо. Никълъс ще ме прекара с лодка през реката. И ще стигна в Ривърс Едж, преди да се стъмни. Но ти трябва да ми кажеш как изглежда нощницата, за да не може французойката да ме излъже.
— Тя е бледолилава, татко. Копринена и избродирана с виолетки по гърдите и ръкавите. Аз избрах цвета, тъй като от този плат имаше точно колкото ми трябваше, без да остане повече плат. Когато Блез я облече, отровата ще започне да прониква през кожата й. Щом отровата премине, дрехата вече може да се пипа и с непокрити ръце. Хенриета има специален крем за ръце, който ще я предпази довечера.
Той кимна.
— Качвай се на коня си, дете. Аз нямам много време, но не се бой, ще пристигна точно когато е необходимо.
Бяха спрели преди повече от два часа и конете си бяха починали добре. Лорд Морган препусна към къщата на зет си Кингсли. Бодеше коня си внимателно през дупките по полето, за да не би да се случи така, че да нарани крак и да не може да го закара навреме. През цялото време се молеше на бога да му помогне да стигне навреме. Най-после достигна Къркуд. Скочи от коня и се втурна да намери Никълъс Кингсли. За негово облекчение, Блайт не се виждаше никъде, а зет му изскочи от библиотеката да го посрещне.