— Как така ти си толкова умен, а дъщерите ти — така глупави? — попита Хенриета. — Поне тези двете, които познавам аз.
— Може би защото те са чистосърдечни, мадмоазел — отговори лорд Морган.
— Предполагам, искате да получите дрехата — каза Хенриета.
Лорд Морган се усмихна лошо.
— Не — отговори й той. — Не ми е нужна. Виждаш ли, мадмоазел, аз мисля, че ти си опасна жена и не трябва да живееш. Ако те затворим, дори и от затвора можеш да избягаш. Ако те върнем във Франция, може да се опиташ пак да дойдеш в Англия. Трудно бихме могли да те оженим за честен човек, тъй като ти си дала своята чест на един коняр. Освен това, можеш да решиш да „овдовееш“ по подобен начин, по който щеше да се отървеш от дъщеря ми. Затова бе решено ти да изпиташ съдбата, която си приготвила за нея.
— Не! — изсъска като змия Хенриета Уиндам. — Не можете да направите това! Не можете! Антъни! — извика тя. — Ние сме братовчеди!
— Съжалявам, мадам, че не се сети за това, когато замисляше как да убиеш жена ми и нероденото ми дете — отвърна той с леден тон. — Вземи нощницата, Хенриета, и я облечи.
Очите на Хенриета се изпълниха с ужаса.
— Бабо Сесил, помогни ми, моля те!
Старата жена се надигна откъм ъгъла на камината, където беше стояла мълчаливо и бе чула всичко. Тя заговори на същия френски диалект, с който внучката се беше обърнала към нея.
— Направи каквото ти казват, детето ми, без да се бавиш. За твоята отрова има противоотрова, за която никога не съм ти казвала. Аз съм я приготвила за всеки случай, ако се окажеше, че не този, който трябва, пипне нощницата, защото това не биваше да го допускаме, нали? Щом те се махнат, а ще ти я дам и после ние двете ще избягаме оттук. Мадам Блез брои чаршафите с мадам Дороти и Херта. Лесно ще бъде да откраднем някои бижута. Ще имаме достатъчно пари да преживеем до края на живота си. Ще си идем във Франция, малка моя. Бързо, бързо! Направи каквото ти заповядват.
Докато старицата говореше, лорд Морган и зетьовете си размениха погледи. Хенриета и баба й не предполагаха, че и тримата знаеха достатъчно добре френски, за да разберат дори диалекта, на който говореше Сесил. Те наблюдаваха как лъжливата прислужница покрива ръцете си със специалния лосион и после донася смъртоносната дреха. Тя беше точно такава, каквато я бе описала Дилайт, и Роберт Морган беше доволен.
— Добре — каза Хенриета, като се надяваше, че гласът й изразява страх. — Ще облека нощницата. Но може ли първо да си кажа молитвата? Щом ще умирам, трябва да се помиря с бога.
— Първо нощницата — каза твърдо лорд Морган. — После можеш да се молиш, но аз съм убеден, че е по-добре да се помолиш на дявола, а не на господ.
Хенриета го изгледа злобно.
— Тогава ме оставете — каза тя.
— Не — възрази Антъни. — Ще останем тук, докато настъпи смъртта.
Хенриета сви рамене, за да покаже, че й е безразлично, разкопча елека си и го съблече. После свали полата си, чорапите и обувките. Накрая съблече ризата си и застана пред тях гола, хванала с ръце гърдите си, насочени към тях. Тримата мъже гледаха замаяно как тя гали тялото си, докато ръцете й достигнаха венериния хълм, и притворила очи, тя въздъхна дълбоко.
После отвори очи и зашепна:
— Е, господа, наистина ли искате да унищожите такава красота? Кажете, случвало ли ви се е да споделите жена тримата заедно? Аз бих могла да ви помогна. Можете да ме имате едновременно и тримата. Аз съм добре обучена от френските и италианските си любовници на всякакви перверзни. Ще ви достави удоволствие! Сигурна съм, че не можете да откажете на такова предложение! Не ме ли желаете? Мъжете са се убивали заради моите достойнства. — Малкият й език предизвикателно облиза устните.
Те я гледаха с отвращение, както биха гледали някое гадно влечуго. Всеки от тях изпитваше силата на нейното предизвикателство, но никой не му се поддаде. Тя беше най-измамната и зла жена, каквато бяха срещали, и едва сега и тримата осъзнаха, че няма да е голям грях да освободят света от нея.
— Облечи нощницата, проклета кучко! — изръмжа Антъни. — Като си помисля, че съм ти предложил дом и съм ти позволил да живееш в компанията на жена ми и майка ми, тръпки ме побиват!
С помощта на Сесил Хенриета облече нощницата. Когато я видя върху нея, лорд Морган помисли, че бродерията наистина е прекрасна. Това беше красива, но смъртоносна дреха.
— Кажи си молитвата, мадмоазел — нареди той и Хенриета коленичи. Стоя достатъчно дълго, преди да се реши да се изправи.
— Сега легни на леглото — нареди й Антъни и като се обърна към Сесил, която чакаше мъжете да излязат, каза: — Завържи господарката си за леглото с тези въжета. — Той подаде на старицата няколко здрави върви.