Сесил, изплашена от развитието на нещата, се подчини, без да смее да противоречи, а той провери внимателно всички възли. Когато свърши, тя се насочи към ъгъла си, където възнамеряваше да изчака мъжете да си идат, за да може да даде противоотрова на внучката си.
Обаче сега заговори лорд Морган.
— Аз ще остана, докато тази кучка умре — каза той тихо. — Вие двамата заведете старицата някъде, където нито ще я видят, нито ще я чуят, и я заключете, докато животът напусне „мадмоазел“.
— Роб… — заговори граф Лангфорд, но тъстът му го прекъсна.
— Не, Тони. И без това достатъчно ви обремених днес — и теб, и Ник. Останалото трябва да понеса сам и ще го направя. Отивайте.
— Антъни, моля те! — замоли се Хенриета от леглото. — Нека получа разрешение слугинята ми да бъде до мен, когато умра! Не бъди толкова безсърдечен да ме оставиш да умра пред жестоките очи на това чудовище!
Антъни Уиндам се приближи до леглото и загледа Хенриета с леден поглед.
— Слушай, братовчедке! Чуй ме добре! Преди малко ние и тримата разбрахме какво говорехте с баба ти. Нямам намерение да я оставя тук, за да ти даде противоотрова, да те освободи, да откраднете бижутата на жена ми и да ти помогне да избягаш. Ако не си казала молитвите си, докато мърмореше пред леглото, сега е тъкмо моментът да го направиш. — После се извърна и заедно с лорд Кингсли повлякоха протестиращата старица навън, докато Хенриета Уиндам се извиваше в леглото и ругаеше всички подред.
— Роб е смел мъж — каза тихо Никълъс Кингсли.
— Да, аз всъщност не бях се сближил с него толкова, докато тази мръсница не ни събра със сплетните си — забеляза Тони.
Накараха старицата да изкачи още едни стълби към малка стаичка в една от неизползваните кули на самия покрив на къщата.
— Господа, господа — извиваше се Сесил. — Какво ще стане с мен? Няма да убиете една невинна стара жена, нали? — Сбръчканото й лице бе изкривено от страх.
Антъни се изсмя грубо.
— Невинна ли? Не и ти, мадам! Кой научи твоето малко змийче на отровителство? Да не би да си я спряла, когато малката ми роднина те съблазни в престъпното решение? И ти си виновна колкото нея, но имаш повече късмет, защото ние няма да те съдим. Твоето престъпление е по-малко. За колко, време ще я убие отровата?
— Най-много за три часа, милорд — измърмори Сесил.
— Когато бъдем сигурни, че е мъртва, ти ще бъдеш освободена от тази стая. Ще откриеш Хенриета и ще съобщиш ужасната новина на слугите. Хенриета ще бъде погребана във фамилната гробница и замисленото престъпление срещу семейство Уиндам ще остане тайна. Ти, госпожо, след това ще се върнеш във Франция, с малка пенсия. Ако кажеш и една дума за случилото се, преди да напуснеш Ривърс Едж, аз ще отрека и ти ще платиш с живота си. Както знаеш, крал Хенри високо цени моята съпруга, а той е във връзка с френския крал Франсоа. Ако посмееш да споменеш за това, което се случва днес, тук, след като си идеш във Франция, ще бъдеш изгорена като вещица. Ясен ли съм, мадам?
Тя кимна.
— Ако чичо ти Хенри би бил като теб, какво ли би постигнал! Какво ли не бихме имали ние! Уви, той беше само мечтател. Разбрах думите ви, господине, и ще се подчиня.
— Практична стара вещица — каза Никълъс Кингсли, когато затвориха зад нея солидната дъбова врата. После двамата се върнаха в библиотеката.
— Съмнявам се, че ще пророни някоя сълза за Хенриета. Мислиш ли, че тя е наистина нейна баба?
— Вероятно е. Майка на майка й. Веднъж Хенриета ми показа портрет на майка си и баща си. Сега, като си спомня, между майката на Хенриета и тази старица наистина има прилика.
Двамата мъже зачакаха да дойде лорд Морган, за да им каже, че французойката е умряла. Докато чакаха, те играеха шах и отпиваха от червеното бургундско вино на Антъни. Изведнъж вратата се отвори и влезе Блез.
— Ник! Защо никой не ми е казал, че си тук? Всичко наред ли е в Къркуд?
— Дойдох само да поиграем малко шах и да си пийнем с Тони — отговори лорд Кингсли.
— Как е сестра ми?
— Блайт се чувства прекрасно. Бебетата много й понасят — засмя се той.
Блез също се засмя. „Тези мъже — помисли тя. — Всички са толкова спокойни.“
— А как се чувства нашият малък племенник? — настоя тя.
Едмънд Джон Кингсли беше роден на двадесети февруари и наречен на починалия си чичо, граф Лангфорд.
„Ако не беше щедростта и добрината на Едмънд — бе заявила тогава Блайт, — никога нямаше да имам зестра, и което е по-лошо, нямаше да срещна моя Никълъс.“
— Малкият е доста добре — отговори лорд Кингсли. Той страшно се гордееше с дъщеря си и двамата си синове.